Живеем живота си, за да бъдем докоснати. Много пъти. Винаги нежно. Ако може – продължително. Докосването е първото усещане, което долавяме. То е нашият втори… всъщност – първи – език. Умелото боравене с него може да споява връзките ни от всякакъв вид, да ни лекува, да общува с другите вместо нас, да влияе и да успокоява.
Но как мислите, колко от нас биха изкарали шестица, ако днес сме на изпит по
езика на докосването
Колко от нас владеят силата му? Колко ѝ се радват?
Не знам за вас, но аз ще съм от скъсаните. Напоследък нямам почти никакъв физически контакт в която и да е сфера на живота ми. Да, понякога прегръщам или целувам приятели за здрасти, но рядко оставам седнала плътно до тях, така че да мога да ги потупам по рамото например. И твърде често започнах да използвам онзи трик за избягване на ръкостискането – с прегърнатата пред гърдите папка с документи, когато съм на оживени места, предполагащи нови запознанства.
В опитите си да ограничим нежеланите докосвания в претъпканите си с хора дни трябва обаче да се опитаме да не се изолираме от онзи допир, който ни прави по-добри. Иначе рискуваме да изпитаме нещо по-страшно, наречено
глад за допир
Това е феномен, описан от д-р Тифани Фийлд, която завежда Института за изследване на докосването към Университета на Маями.
“Когато преминаваме през период без физически контакт, наши фундаментални човешки нужди остават непосрещнати, не само свързани с любовта, но и с физическото, емоционалното и умственото ни здраве”
– обяснява Фийлд.
Подкрепя я и Матю Хертенщайн от лабораторията за допир и емоции в частен университет в Индиана, САЩ. Според Хертенщайн липсата на докосвания е реален проблем.
“Повечето от нас, без значение с какъв статус на обвързване са, се нуждаят от повече човешки контакт, отколкото получават”, казва изследователят.
Полезно за здравето
Стимулирането на рецепторите за допир, които се намират под кожата, може да понижи кръвното налягане и нивата на кортизол, като ефективно се справи със стреса, обяснява Хертенщайн. И цитира проучване от университета на Северна Каролина, според което жените, прегръщащи своите съпрузи или партньори често (дори само за 20 секунди), имат по-ниско кръвно, вероятно защото гушкането повишава нивата на окситоцин в мозъка.
С времето, това може да се окаже спасително от гледна точка на риска за сърдечно заболяване. Но днес малко хора се вълнуват от здравето, с което ще трябва да се разправят утре. Днес важно ни е, че живеем,
за да бъдем щастливи
На езика на допира това означава, че живеем, за да бъдем докоснати. Многократно и продължително, ако може.
Една прегръдка, погалване по гърба или потупване по рамото, а дори и приятелско ръкостискане – се обработват от централната нервна система и ни карат да изпитваме щастие, смятат невролозите. И забележете – няма значение дали докосваме, или нас ни докосват! Колкото повече се свързваме с другите, толкова по-щастливи можем да бъдем.
Защото в една нежна прегръдка има
толкова много послания
“Ще се оправиш”, “Гордея се с теб”, “Да, притеснявам се”, “Страшно е, нали”, “Невероятен/невероятна си”, “Хайде де, говори с мен”, “Какво става с нас”, “Обичам те”…
И все пак, когато е от точния човек и в точния контекст, рядко се налага да гадаем какво иска да ни каже. Думите стават излишни. Просто моментално се чувстваме по-близки, по-спокойни и по-добре разбрани.
Така че, да – има достатъчно основателни причини да не докосваме всеки изпречил се насреща ни непознат. Но когато се въздържаме от всякакъв физически контакт с другите, изпускаме не само щастието, здравето и добрия тон. Губим смисъла.
А именно – че за да бъдем докосвани, трябва да можем да докосваме. Само че не екрана на телефона. Нека вместо към него протегнем ръка за дружелюбно ръкостискане, поощрително потупване по рамото или приятелска прегръдка. За шестица, разбира се, ще трябва да се постараем още малко.
