Свободата има много лица. В този случай тя просто има лице. Без бурките и огромните бради, с които са живели жителите на сирийския град Манбидж.
Преди отново след 2 години живот според строгите правила на Ислямска държава да вкусят свободата в края на това лято. И отново да имат право сами да решават как да изглеждат, с какво да бъдат облечени и колко често да се бръснат.
Гледам тези жени, които
екзалтирано свалят черните покривала от главите си
Сякаш са се задушавали преди. Лицата им греят, не само от отражението на огъня, изгарящ бурките. Мъжете пък смъкват години на умора, мъка и тежко бреме заедно с брадите си.
“Вижте всички хора са щастливи”, казва един от тях на име Абу Мусаб пред камерата на Ал-Джазира. “Връщат се по домовете си”, добавя той.
А аз гледам кадрите след неговото включване и си мисля колко силно казано е това – връщат се по домовете си. Операцията за освобождението на Манбидж започва през май 2016 г. ИДИЛ използва около 2 хил. души от жителите на сирийския град за жив щит.
Американците провеждат над 600 военни атаки. Унищожават над 150 автомобила и оръдия на Ислямска държава. Заедно с тях и големи части от града. Домовете, в които така жадуват да се върнат тези хора, хвърлили
оковите на бурките и големите бради
“Ще си върнем страната”, крещи Абу Мусаб, а в ума ми отекват думите – Ще си върнем живота.
Това не е новина. Новините изтичат, фактите остават. Те трябва да се припомнят, като повод за размисъл. Че не трябва да правим обобщения единствено на базата на външния вид, без да сме потърсили повече информация. И че това, което става там някъде по света ни касае, макар да сме безсилни да направим много от уютните си домове. Че човек невинаги може да контролира дори нещо толкова просто на пръв поглед като собствената си визия.
И да – онова клише – колко много свободи и права, които не осъзнаваме, имаме ние свободните хора в демократичните държави. Приемаме ги за даденост, защото не ни се налага да се борим за тях.
Но такъв е животът, никой не трябва да ни упреква за това. Всяко общество с неговите си проблеми. Всеки човек – със собствените си грижи. Уж живеем в един общ свят, а животите ни са толкова различни.
