Другото лице на Бали – извън туристическите брошури

Линията между религията, суеверието, културата и ежедневието често е неясна в Бали. Разположена върху над 17 хил. острова, Индонезия е съставена от над 300 етнически групи. Бали е единственият индонезийски остров, на който около 90 %  от населението изповядва хиндуизъм.

Хиндуизмът е една от шестте официални религии в Индонезия. Въпреки това само 1,5 % от населението на страната са негови последователи.

Балийците наричат своята религия Наука за Свещената вода. Тя всъщност е тълкуване на религиозни идеи от Китай, Индия и остров Ява.

Теологичната основа идва от индийската философия, докато местните вярвания формират гръбнака на ритуалите.

Идеята на местните религиозни практики е да поддържат баланс между доброто и злото. За тази цел принасят ежедневно дарове както на богове, така и на демони.

Обикновено малки парченца ориз се поставят върху бананов лист и се нареждат около семейната къща и земя. Цветя и плодове в красиво сгънати палмови листа се оставят на земята, за да успокоят злите духове.

Животът се възприема като цикъл, който започва в свято състояние на дете. Остарявайки, човек се отдалечава от това състояние на святост и се връща отново към него в смъртта.

Местните виждат света като безкраен процес на раждане, равновесие и унищожение. Човекът, микрокосмос на света, е подложен на същия процес, докато не постигне окончателното освобождаване – т. нар. “мокша”, сливайки се с Космоса и Бога.

Моралният закон за причината и ефекта на действията “карма” определя естеството на превъплъщението ни на този свят, смятат жителите на Бали.

Една от последиците от принципите на “карма” и “самсара” (цикличният процес на прераждането) е съществуването на кастовата система. В нея човек наследява своя статус в резултат на миналия си живот. Обществото на остров Бали е разделено на четири касти.

На най-високо ниво е кастата на “Brahman”  – светите мъже, учителите и пазителите на свещеното познание през поколенията. Следват “Satria” – войни и царе, и “Wesya” – някои благородници и търговци. Тези три по-висши касти се считат за местната аристокрация.

На най-ниското стъпало на обществената йерархия стоят “Sudra”, кастата на селяните и майсторите. Тя обхваща около  95 % от общото население на острова. Докато възрастните балийци все още до голяма степен са подвластни на кастовото разделение, все повече млади хора гледат на тази система като на отживелица.

Всяка каста употребява различно по трудност ниво на балийския език. Ако се срещнат представители на различни касти, за да покаже уважение, представителят на ниската, трябва да заговори другия на по-високото езиково ниво. Ще получи отговор обаче на съответстващото му, като така ще бъде потвърдено превъзходството на по-висшата каста. Националният език на Индонезия, който се преподава в училище, опростява комуникацията до известна степен.

Жителите на Бали вярват, че планините са обиталища на боговете, обожествените предци и душите, които не са постигнали окончателното освобождаване. Къщите са ориентирани към тях и леглата са разположени, така че главата да е насочена към свещения връх Агунг, висок над 3 хиляди метра и действащ вулкан.

Боят с петли е древна традиция, която се провежда и на други места по света. Тя е официално забранена от индонезийското правителство заради вървящият ръка за ръка с него хазарт. Понякога се прави изключение за боеве, свързани с религиозни цели. Съществува негласно разбирателство между местните и органите на реда, боевете могат да продължат, стига всеки да претендира, че не съществуват.

Такива боеве се провеждат преди религиозни церемонии. Вярва се, че след провеждането им злите демони си тръгват удовлетворени и светите ритуали могат да започнат. За местните обаче боят с петли не е само ритуал и традиция. Хазартният елемент е една от най-очевидните атракции, а печелившият петел може да бъде разликата между бедност и по-добър живот. Не малко хора са проиграли оризищата си с надеждата за лесна печалба.

Дълбоко във вътрешността на острова, в малкото градче Пенебел, встрани от петльовите борби се играят и други видове хазартни игри, които събират завидно количество участници.

Игра на зарове. Вместо числа, на заровете са изобразени различни животни.

Може би най-уникалният от всички балийски танци – “kecak” е единствено по рода си представление. За разлика от всички останали балийски танцови изяви, този танц не се акомпанира от музикален оркестър, а хор от около 40-50 мъже последователно повтаря “чак-чак”, махайки с ръце към небето. Смята се, че това произтича от един стар ритуал, наречен “sanghyang”.

Това е танц, по време на който се достига до състояние на транс. Целта е така да се влезе в контакт с богове или предци. Развитието на “kecak” като туристическа атракция започва през 30-те години на миналия век благодарение на немски музикант на име Уолтър Шпийс. Очарован от ритуала, на Шпийс хрумва идеята да претвори представлението в драма, основана на древната индуистка епопея Рамаяна. В наши дни такъв ритуал може да се види дори на плажа – като част от сватбено тържество за чужденци.