За моментите, когато настръхваш, без да знаеш дали е от ужас, или от удоволствие
Най-силните любовни истории са онези, в които освен щастие има и болка, освен красота – и кич, освен сладост – и отрова. Те са вълнуващите, запомнящите се, не-скучните. Същото като в литературата. Там ноар поемите и разказите на Едгар Алън По могат да са апокалиптични и романтични едновременно.
И да те накарат да настръхнеш, без да ти оставят време да се питаш дали е от ужас, или от удоволствие. Цялата история на първия писател, въвел разказа като литературна форма, е възел от противоречия.
Обвинявали са го например, че е твърде поетичен, и са сравнявали творбите му с носенето на пръстен с диамант на всеки пръст. В същото време, колега на По се питал дали литературният критик (както бил по-известен тогава) не ползва
И още противоречия: представителят на т.нар. американски тъмен романтизъм бил първият известен щатски писател, който се опитвал да изкарва прехраната си само с писане. Но за публикуването на най-известната си поема – Гарванът – получил едва 9 долара.
Или това: Повечето портрети на Едгар Алън По, достигнали до нас, са от последната година от живота му, когато се задълбочил неговият проблем с алкохола. Но иначе той не приличал на лунатик. Напротив – жените са го обожавали! Често е бил канен от различни дами на организирани от тях мероприятия. Бил е привлекателен мъж в добра физическа форма. Държал е рекорда за най-дълго плуване срещу течението на река Джеймс във Вирджиния, харесвал е гребането и дългите разходки сред природата, а веднъж дори спечелил състезание по дълъг скок (на което си скъсал единствения чифт обувки).
Да си мислиш едно, а да се окаже друго – може би това е
тайната и на добрата литература, и на любовта
В случая на Едгар Алън По мистериозността е ключова. Той е смятал, че творчеството с пряк смисъл престава да бъде изкуство. Ранните му детективски разкази полагат основата на детективската прозакато жанр (потвърждава го и Сър Артър Конан Дойл). Творбите на По са считани и за трамплин към появата на научната фантастика като жанр (повлияли са например Жул Верн). В разказа си Златният бръмбар пък писателят използва криптограма – включва шифри като част от разказа, и повлиява развитието и на този литературен похват.
Мистериозносттане просто обгръща живота на този мъж енигма, тя забулва и смъртта му, за която все още витаят различни спекулации. На всичко отгоре гробът на По всяка година от 1949 г. насам е посещаван навръх рождения му ден от неизвестен почитател, който оставя там коняк и три червени рози.
Загадка, достойна за някой от разказите на Едгар Алън По
Ала тъй като не можем да си представим как би я представил, насочваме поглед към нещата, които По е написал някога – с мастило или с киселина, преценете сами.
„По челото те целувам и понеже се сбогувам, да призная не е лудост – сънища са мойте дни и в това ти не сгреши. Щом надеждата си тръгне нощем и когато съмне, в мисъл или във представа, нищо друго не остава. Виждам или тъй изглежда – сън в съня е без надежда.“
„Пълна сигурност има само в мечтите.“
„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш.“
„И нощите ми – призрак кошмарен – и – без теб! – мойте тягостни дни ме зоват в онзи край легендарен, дето твойта походка звъни. О, в какъв ли пак танц лъчезарен! Над какви ли въздушни вълни!“
Жорж Папазов оправдава библейската истина, че никой не е пророк в собствената си страна. Почитан в чужбина като един от най-добрите художници на своето...
Симеон Радев е един от българите, оставили най-солиден отпечатък върху времето, в което живеят. Личност, преобърнала историята на България, чието име не бива да...
