Знам как изглежда поглед, устремен някъде в бъдещето. Също толкова нездрав, колкото и ако е вперен в миналото, само че малко по-смислен. Малко, защото необозримото бъдеще обикновено е отложено за неопределен срок настояще с презумпцията, че има време за всичко. И наистина има, стига да знаеш, че имаш един живот и той е сега, ей в тази минута. В трескавото препускане да я разцепиш на две, на три или на колкото е възможно, за да изсмучеш всичко, което би могла да ти даде, до краен предел.
Много или малко е тази минута?
Колко е много и колко е малко? Времето, затворено в часовника. Времето, затворено в нас. Времето, което стига за всичко. Времето, наречено живот – твоят живот, този един живот!
“Надявам се да се срещнем в някой следващ живот…”
Знам как изглежда поглед, устремен към следващите животи – хаотично безсмислен. Знам и какво означава – отказ да изживяваш, по една или друга причина, и избор – да отлагаш изживяването до плюс безкрайност. Да, приятелю, ако смяташ, че този един живот няма да ти стигне и не ти е по мярка, това не значи, че живееш “много”, а че имаш много сериозен проблем. Ти! Ти може и да решиш да спреш да изживяваш на 30, на 40 или на 50 години, но това не значи, че единственият ти (доказан) живот ще спре да ти дава възможности да го запълниш. Означава само, че съзнателно не искаш да се възползваш от тях.
Снимка: Foter.com
Не че не вярвам в следващите животи. Напротив. Откакто дъщеря ми ми каза, че е избрала мен да ú бъда родител, защото съм се наредила
най-отпред на опашката за майки
и най-много съм я искала, се отнасям почтително и към предишните, и към следващите си трансформации. А още по-почтително към текущата. Но съм готова да се обзаложа, че това тук не е като изгоден абонаментен план към мобилен оператор с възможност за прехвърляне на неизговорените минути в следващия месец.
Това тук е като Вегас – каквото се случи във Вегас, остава във Вегас. И има време за всичко – да вършиш глупости и да ги поправиш, да чакаш и да дочакваш, да обичаш и да разлюбваш… Да бягаш и да се връщаш, да се страхуваш и да се изправяш срещу страховете си… Да си щастлив и да си тъжен, да летиш и да пълзиш… Има време да живееш.
Да, животът може да свърши най-неочаквано довечера – с поредната зловеща катастрофа на пешеходна пътека, след която няма да има виновен. Може и да прескочи – до немощно тяло, наведено над празнична торта със 100 свещички. Безкрайността след първата глътка въздух е условна. Важното е, че този промеждутък ти дава възможност накрая да не съжаляваш. Защото
един живот стига
За всичко, за което пожелаеш да ти стигне.
Ти решаваш как и дали да го изконсумираш. Ако пропуснеш нещо, си е изцяло за твоя сметка. Резервен под същата форма няма. Поне не както си го представяш. Не се знае какво те очаква оттатък. Нерешените задачи ще се връщат отново и отново, докато спреш да ги отлагаш и не ги приключиш. Това обаче надали важи за отложените изживявания.
Въобще следващите животи са нещо крайно несигурно. Затова живей и бъди щастлив в този свой един живот. Сега и тук!
