Ефектът на страничния наблюдател – защо си траем

Ефектът на страничния наблюдател е явление в психологията, което се свързва с липса на реакция в критична ситуация. Или иначе казано – за безразличието, поне привидно, което обхваща гледащите, независимо колко страшна сцена се разиграва пред очите им. Никой не се намесва, никой не предприема нищо, за да спре случващото се. Просто наблюдава.

Ню Йорк Сити. Датата е 13 март, годината 1964-та. 28-годишната Кити Дженовезе е гонена и хладнокръвно убита с нож. Трагедията се разиграва пред очите на над 30 човека – гледащи от прозорците на съседните блокове. Никой от тях обаче не се намесва. Никой не предприема каквито и да било действия. Дори най-елементарното – да позвъни в полицията, преди да е станало твърде късно. Кървавата случка става повод психолозите да се запитат: Защо? На какво се дължи и как може да бъде обяснена подобна масова апатия? Безпристрастно гледане отстрани, дори когато пред нас се разиграват болезнени сцени и някой страда или нечий живот е в опасност.

Липсата на реакция от свидетелите в случая на Кити не е прецедент. Това се случва постоянно. Мнозина от нас вероятно  също са попадали в ролята на наблюдател на подобни или други тежки ситуации, в които просто са гледали, но не са направили  нищо. В последните години непрестанно се натъкваме на клипчета в социалните мрежи, които са заснети с нечий телефон и се пускат в групи като Забелязано в София и други подобни. Човекът снима, но не се намесва в проблемния казус. Чинно изпълнява ролята на страничен наблюдател и се вживява в ролята на репортер, без да се опита да помогне и да съдейства за разрешаването на проблема.

Именно този феномен се е сдобил с името

                            Ефект на страничния наблюдател

и е обект на дългогодишни изследвания в психологията. Те доказват един парадокс – Колкото повече са наблюдаващите, толкова по-малко вероятно е някой от тях да реши да помогне.

Неведнъж сме чували израза, че

„Споделената отговорност е споделена безотговорност.“

С други думи – всеки чака някой друг да поеме инициативата в свои ръце и да предприеме някакво действие. И ако никой не го направи (както често се случва), просто всички стоят притихнали, апатични и следят отстрани какво ще стане. Това се случва вследствие на т.нар. разпределена отговорност. Хем всички заедно са отговорни, хем никой конкретно не носи отговорността на плещите си.

Според психолозите е изключително важно хората да разберат за съществуването на Ефекта на страничния наблюдател. От една страна, за да си дадат реална сметка за своите действия или липсата на такива по време на възникнали критични ситуации. И от друга – за

да се научат да действат

при стресови обстоятелства и да не чакат някой друг да поеме отговорността и да започне да действа. Независимо дали става въпрос да реагират самостоятелно или да потърсят помощ от компетентните медицински институции, полицията, пожарната и т.н.

Елементарен експеримент, който можете да видите във видеото по-долу, за пореден път доказва колко силен е Ефектът на страничния наблюдател в съвременния свят. Питър (подставено лице) влиза в ролята на млад мъж, който лежи на улицата и моли многобройните минувачи за помощ, симулирайки кризисно здравословно състояние. В продължение на 20 минути никой не се спира до него и не понечва да му помогне по какъвто и да било начин.

Във втората част от експеримента млада жена (отново подставено лице) лежи на улицата, симулирайки безпомощно състояние. Над 30 човека я подминават безучастно, без някой да се спре, за да ѝ окаже някаква помощ.

Всички те мълчаливо се приобщават към голямата

ГРУПА НА НЕНАМЕСВАЩИТЕ СЕ

Макар че при част от преминаващите все пак се обажда моралният вътрешен компас. Докато най-сетне един човек разбива стереотипа и поема инициативата в собствените си ръце. Това се случва във видеото, макар и след близо 5 минути. Тогава се създава нова

                                           ГРУПА НА ПОМАГАЩИТЕ

и все повече хора са склонни да се включат към нея. Важното е някой да направи първата крачка.

В третия етап от експеримента на преден план излиза един друг феномен. Питър отново „припада“ на улицата. Този път хората светкавично се спускат да му помагат и не спират да го питат добре ли е, всичко наред ли е. Може би се чудите как така. Какво променя така драстично реакцията на минувачите към страдащия млад мъж. Какво провокира всеки от тях от наблюдател да се превърне в загрижен гражданин и съпричастен помагач. Ами, този път вместо с обикновени дрехи, актьорът е облечен в скъп костюм. Този път човекът, който се нуждае от помощ, спада към групата на представителите на богатата класа, на които всеки с радост е готов да помогне.

Казват, че

„Дрехите не правят човека“

Но явно все още в обществото ни, за съжаление, дрехите определят отношението на другите към нас.

Вижте още: Ефектът на Пигмалион – за силата на това да вярват в теб