Ефектът на Пигмалион: За силата на това да вярват в теб

Ефектът на Пигмалион е едно от интересните явления в психологията, което привлече вниманието ни. Наред със Станфордския и Чудовищния експеримент, Комплексът на Електра, 18-те черти на самоактуализиращите се хора според Ейбрахам Маслоу и др., за които вече ви разказахме, той се превърна в повод за нов текст.

Името му е вдъхновено от пиесата Пигмалион на Джордж Бърнард Шоу, която се базира на древногръцкия мит за талантливия скулптор със същото име. В нея професорът по фонетика Хенри Хигинс се обзалага с приятелите си, че ще успее да представи бедно, необразовано момиче за дама от висшето общество, като я накара тя самата да повярва, че е такава.

Именно в това се изразява и Ефектът на Пигмалион. Известен още като Ефект на Розентал и “ефект на самоизпълняващите се пророчества”. В основата му стоят   психологът Робърт Розентал и училищната директорка Ленор Джейкъбсън, които първи използват това понятие в своя книга като проследяват как ефектите от очаквания на учители от ученици променят поведението им.

Какво представлява Ефектът на Пигмалион?

Той потвърждава тезата, че по-големите очаквания на другите към нас водят до по-доброто ни представяне. До постигането на по-добри резултати. Независимо дали става дума за училищен тест или реализация в професионалната сфера. Точно обратното доказва пък друг интересен феномен – Ефектът на голема*. При него ниските очаквания на хората или на самите нас към себе си водят до влошаване на постиженията ни.

Първоначалният експеримент, чийто предмет на изследване е Ефектът на Пигмалион, е проведен в начално училище в Калифорния. На всички ученици е направен фалшив тест за интелигентност, който по думите на изследователите показва скрити IQ заложби у децата. Истинските резултатите от теста не са представени на учителите. Съобщено им е единствено, че част от учениците (около 20% от всички участници, избрани на случаен принцип) се очаква през тази учебна година

да “разцъфтят интелектуално”

Оповестени са и имената на случайно избрани деца, от които през следващите месеци се очаква да покажат забележителни резултати в обучението си. Тези твърдения, разбира се, нямат нищо общо с резултатите от направения тест. Идеята е да се проследи какво ще се случи с учениците, след като преподавателите им разполагат с тази вътрешна информация.

Очакванията на учителите към посочените деца мигновено нарастват, а с това и вярата им, че те ще се представят все по-добре и по-добре. От останалите в класа (съзнателно или не) те не очакват високи резултати занапред. На самите “скрити гении” не е казано директно нищо. На учителите е забранено да обсъждат “резултатите” с тях. Една година по-късно същият тест за интелигентност отново е направен  на всички малчугани от училището.

Ето какво се случва  

Вследствие на високите очаквания на учителите (и съответно на липсата на такива) – избраните ученици наистина постигат в пъти по-добри резултати на теста от тези на своите съученици от другата група.

“Посочените децата действително станаха по-умни, само защото от тях се очакваше да станат по-умни”

– коментира в свое интервю психологът Робърт Розентал.

Положителните пророчества

за представянето им се сбъдват на практика. Очевидно вярата на другите в нас е много по-мощно оръжие, отколкото сме склонни да вярваме, че е. Подсъзнателно, веднъж повярвали чрез другите в собствения си потенциал и бъдещ успех, ние сме готови да го разгърнем и използваме в много по-голяма степен.

Тук се намесва още едно интересно явление в психологията, наречено Ефект на Галатея**. При него постигаме огромни успехи, заради собствената ни вяра в нас самите. Ефектът на Пигмалион и Ефектът на Галатея често се бъркат. Основната разлика между тях е, че първият произтича от вярата и очакванията на другите хора към нас, а вторият – от собствената ни вяра в себе си и нашите възможности. След проведения експеримент в калифорнийското училище Розентал споделя:

“Това, което искахме да покажем, беше, че очакванията на учителите в действителност могат да повлияят на интелектуалното представяне на децата.“

Обратна връзка

Робърт Розентал вярва, че дори настроението или отношението на учителите могат да повлияят положително или отрицателно на техните ученици. Обратното обаче също е вярно. Държанието на децата в клас влияе също толкова силно на техните преподаватели. Това доказва друг експеримент, направен през 1969 г.

Ефектът на Пигмалион намира приложение и се използва успешно днес във и извън класните стаи. Някои учители стимулират учениците си, показвайки им, че силно вярват в тях и резултатите, които могат и ще постигнат. По мои наблюдения обаче броят на тези учители не е толкова голям, колкото ми се иска да беше.

Лидери на големи компании, мениджъри и хора на ръководни позиции също често се възползват от тази техника. Така подчинените им постигат по-добри резултати, което е добре за всички. От своя страна пък служителите стимулират своите шефове да стават все по-изобретателни и да имат повече уважение и доверие към тях. Този психологичен феномен намира място и в спорта, банковото дело и дори в армията.

Не забравяйте – вярата ни в способностите и бъдещия успех на околните е изключително важна. Защото

Ефектът на Пигмалион не е просто едно изследване

Не е няколко папки и безброй безсънни нощи. Ефектът на Пигмалион е реална ситуация. Реален човек, който може да бъде провокиран да отприщи потенциала си само с едно изречение. С един поглед, с една дума, звук дори. С малко вяра. Вярата на другите в нас, от която всеки понякога се нуждае.

* голем – същество от юдейския фолклор от нежива материя, на което чрез магия се вдъхва живот. На съвременен иврит думата се използва със значение на „глупак“.

** Галатея е името на изваяната от Пигмалион статуя.

Вижте още: Какво е плацебо и как точно лекува то?