Вероятно сте чували, че българските носии притежават магична сила, чрез която пазят от беди притежателите си. Българските шевици са магичното послание, закодирано във всяка носия. Елбетицата е един от най-разпространените мотиви в българските шевици. Тя е олицетворение на българската сила и мощ. Елбетицата се среща в различни варианти и конфигурации, но най-лесно можем да я разпознаем чрез единичния или двоен кръст, извезани на дрехата. Единичният кръст е с рогати или триъгълни завършеци. Двойният – най-често представлява наслагването на прав и наклонен кръст.
Съществуват различни тълкувания за символиката на този мотив. Едно обаче е сигурно – той въплъщава и изразява хармонията.
Двата кръста символизират осемте посоки на света
– изток, запад, север, юг и североизток, северозапад, югозапад и югоизток. Името на фигурата идва от елем-бехт, т.е. първи-осем (посоките). Другият смисъл, вложен в елбетицата е изобразяването на четирите годишни времена. Около нея често се срещат растителни и животински орнаменти. Животинските изразяват закрила, а растителните – силната връзка на човека с природата. Понякога се извезват и човешки глави с рога – препратка към кукерите. Героите, които прогонват злото. Според някои теории елбетицата е символ на Богинята-майка.
Твърди се още, че тя олицетворява кръговрата на живота и съдбата. Освен по нашите ширини древният символ се появява още в културните традиции на Близкия изток, Китай, Египет, Индия, Япония.
В българските народни носии, както вече споменахме
елбетицата е един от основните мотиви
Най често се появява на ръкавите и яките на ризите, както и в долната част на женските поли. Едно време се е смятало, че там, където свършват дрехите, човек е най-уязвим и трябва да се подсилят по магичен начин съпротивителните му сили, което става чрез изобразяването на българските шевици, една от които е елбетицата.
В по-ранните епохи този мотив често влиза и като елемент в архитектурата. Такива примери са старите столици Плиска и Велики Преслав. Древният мотив, представляващ своеобразна магична защита, става характерен за носиите във всички области на България. Често се вгражда и в пафтите (коланите) на българските народни носии.
Елбетицата се появява и на други места
по облеклата на старите българи. Те до голяма степен се доближават до източните вътрешни центрове, наричани чакри. Някога се вярвало, че именно през тези енергийни канали в човека могат да навлязат нечисти енергии и зли духове. Затова тези места се подсилвали с извезването на българските шевици, в това число и елбетицата. Тя е също често срещан елемент при изработката на килими, пана и други предмети от бита на българите. Също така, може да бъде поставяна на обредни хлябове, надгробни кръстове.
В съвремието елбетицата често се среща върху модни дрехи в колекциите на автори от различни страни. Може да я срещнете също и изобразена върху модни колиета, шалове, обици.
Източник: Vezba.bg и други
Вижте още: Голямата мощ и сила на носиите
