Купих си книга на Емил Минчев, без да имам някакви очаквания и дори мина време, докато стигна до нея, защото обикновено ми се събират по няколко романа за четене. Още след първите страници на Нюх авторът направо ми отнесе главата!
Стил на писане, начин на изразяване, пълнокръвност на диалога, сюжет, свят, герои…
Класата на Емил Минчев
е на световно ниво. Аз чета много и рядко се превъзнасям, но за този български писател, мога да кажа, че е изключително добър!
Неговият детектив Бънк Ромеро от Нюх е прекрасно диво съчетание между Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Филип Марлоу и вълколак на хапчета от мрачно бъдеще. А уникалната, фантастична среда, в която се развиват действията, директно ще ви пренесе в друга реалност. Историята е описана по толкова жив и реалистичен начин, че ще се замислите дали наистина Емил Минчев не е ходил дотам и обратно. Ето какво сподели той с мен.
Може ли да ни разкажеш малко за себе си?
Казвам се Емил Минчев и съм от София. Завършил съм Първа английска езикова гимназия и СУ Климент Охридски. Пиша от осемгодишен и имам осем издадени книги – шест романа и два сборника с разкази. Освен това превеждам книги от английски език за различни издателства. Превеждал съм творби на Оскар Уайлд, Джейн Остин, Брам Стокър, Ф. Скот Фитцджералд, Ръдиард Киплинг, Гийермо дел Торо и много други.
До каква степен превеждането на книги има връзка с писането при теб?
Превеждането на книги ме научи на търпение и дисциплина при писането, както и на някои конкретни художествени похвати. Обожавам да се гмуркам в специфичен стил, жанр или ера и да се вдъхновявам от велики творци като Оскар Уайлд, У. М. Текери, Питър Кери и др.
Когато започваш да пишеш роман, знаеш ли краят му?
Трябва да имаш някаква представа къде отиваш преди да си тръгнал, макар че развръзката често търпи промени (понякога основни) по време на писането. Зависи и от жанра – започвал съм фентъзи роман без да имам конкретна идея как да го завърша, но когато става дума за детективско криминале, задължително трябва да знаеш кой е извършителят (и какъв е неговият мотив).
Какво те вдъхновява в създаването на героите ти?
Във всичко се опитвам да бъда оригинален, включително и по отношение на персонажите, така че рядко се вдъхновявам от реално съществуващи хора. Обичам да взимам установени архетипи и да ги изкривявам и преиначавам.
От кой си се учил да пишеш?
Най-голямо влияние ми оказа Стивън Кинг, когото започнах да чета още в четвърти клас, като бих изтъкнал неговата безценна книга-наръчник За писането, а Артър Конан Дойл и Агата Кристи ме научиха да пиша криминалета.
Кога започна да пишеш?
Мисля, че беше лятото между втори и трети клас. Разказчето се казва Тъжна есен и още е незавършено, ала никога не е късно…
Имаш ли любим автор и жанр?
Имам много любими автори – Тери Пратчет, Стивън Кинг, Лоис Макмастър Бюджолд, Артър Конан Дойл, Джон Уиндъм. Харесвам всички жанрове, но най-обичам когато два, три или повече се кръстосат в една книга.
“Зацикляш” ли в писането и ако да, как се измъкваш?
Случва се, но съм си изградил рутина. Сядам да пиша (или да редактирам) независимо дали съм вдъхновен или не и гледам да изпълня квотата си за деня, дори когато имам чувството, че съчинявам пълни глупости. Писането е като всяка друга професия – трябва дисциплина и съвестност.
Винаги ли знаеш как ще се развие историята, която пишеш или това се случва в процеса на писането ѝ?
Знам основните завои в сюжета, но пътят, по който стигам до развръзката, винаги ме изненадва. Понякога откривам преки пътища, в други случаи минавам по заобиколни пътеки. Именно това прави писането интересно за мен.
Какво мислиш за книгоиздаването в България?
Българският книжен пазар е твърде свит, което поставя родното книгоиздаване в много затруднено положение. Почти е невъзможно за един български автор да изкарва прехраната си единствено с писане. Но напоследък се наблюдава известен подем и наблягане от някои издателства на българските автори.
Как успяваш да съвместяваш писането с работата и личния си живот?
Правя компромиси и с двете, за да ги съвместя. Признавам, че да си писател в България изисква много жертви, но въпреки това си струва.
Вярваш ли в мрачният свят на бъдещето, който ни показваш в книгите си?
Не мисля, че светът на бъдещето, който описвам в романите си, е мрачен. Точно обратното – аз правя
оптимистична прогноза
за бъдещето. Ще се разселим из галактиката, ще живеем много по-дълго и съвсем ще се омешаме, като различията помежду ни постепенно ще се стопят.
Какво не те попитах, а би искал да кажеш?
Бих искал да дам няколко съвета на прохождащите автори – да пишат всеки ден, да редактират многократно всички свои творби и да ги разпращат на верни приятели за искрено мнение и конструктивна критика.
Наистина ли да забравя Луи Фердинан Селин и някои други автори и да приема г – н Минчев за писател? Нека да не пренебрегваме малката, но съществена, разлика между “пишещ” и “писател”. Г – н Емил Минчев определено принадлежи към първата категория. Ако продуктивността означаваше талант, той би могъл да бъде наречен “писател “, но , слава богу, графоманията е отдавна познато явление и няма как авторът да се доближи дори до понятието ” творчески процес”. Касаейки работата на г – н Минчев, такъв не протича…Нито в главата на му, нито в съзнанието на неговия читател.
Ако обичате чипс – тази “литература ” е за вас.
Много съжалявам за предишния си пост. Бях изслушала един роман на Емил Минчев, в аудиоформат. Няма да казвам кое е заглавието, но книгата наистина ме разочарова. Но след това започнах поредицата с разследвания на Бънк Ромеро…и се плеснах по челото – сбъркала съм. Романите за детектива – вълколак са чудесни. Нейсе, по – добре късно, отколкото никога, ако е за добро. Така че, поднасям моите най – искрени извинения за негативната си първоначална оценка.