Ако сте гледали най-новия филм за живота на Емили Дикинсън – Прикрита страст, знаете, че историята ѝ си заслужава разказването отново и отново.
А ако не сте, представете си да прекарате живота си предимно в стаята си в малкото градче Амхърст, пишейки поезия. Над 1800 стихотворения! И от тях да сте публикували едва десетина. Да сте сред най-големите американска поетеси, но светът още да не знае за това. Вие също. Въпреки отчаяните ви опити да получите признание в свят, доминиран от мъже.
Ето, вече сте в киното и боязливо стъпвате
в обувките на Емили Дикинсън
Поглеждате към екрана и установявате, че тя съвсем не пристъпва боязливо. Всъщност, отстоява позициите си доста страстно. Напук на повсеместната религиозност наоколо ѝ, задава неудобни въпроси за Бог. Не защото не е набожна. А защото познанието я е направило придирчива.
Изучава литература, английски, латински, ботаника, история, философия и аритметика в колеж, основан от дядо ѝ. Но тежка емоционална травма е причина да прекъсне следването. И предначертава изолирания ѝ живот, в който поезията заема все повече място.
Костелив орех и бялата затворница са определенията, с които става известна в градчето. Бяла, защото на по-късен етап Дикинсън се облича само в светли дрехи и се ограничава до
четирите стени на стаята
си, разговаряйки през вратата или дори през стълбището с посетители – на семейството ѝ, а понякога и нейни ухажори. Да, усамотяването ѝ може и да изглежда като отдръпване от живота, но е истинска авантюра с най-истинските му страни!
Цветята и градината имат ключово място в стиховете и писмата на Дикинсън. Тя води кореспонденция с много свои приятели. И така поддържа връзка с външния свят.
Това е писмото ми до света,
който не ми е писал –
простите новини от Природата –
с техния нежен смисъл.
Не знам за кого е предназначено –
не ще му видя ръцете.
Но от любов към Нея, приятели,
с лошо не ме съдете!
Писмото на поетесата до света като анонимен получател е писано цял живот. Тя често пренаписва и редактира стиховете си по няколко пъти, за да звучат възможно най-точно. И общува в епистоларна форма с целия свят, докато
води съвсем скромно съществуване
“Тази жена е имала много странен живот. Излиза от дома си веднъж и повече никога не го прави”, казва за Дикинсън режисьорът и сценарист на Прикрита страст – Терънс Дейвис.
Той е прочел 6 различни биографии на Емили Дикинсън, за да установи, че макар да не е излизала никъде, поетесата е имала необикновен и интересен живот. Без да скучае. Според Дейвис, причината за това е семейството на Дикинсън (родителите и нейните брат и сестра). “То притежава всичко хубаво и всичко ужасно накуп”, казва режисьорът.
Смъртта е чест гост под покрива на Дикинсънови и Емили понася редица загуби на близки хора. Заедно със сестра си се грижат за майка им, докато гасне, и това е особено тежък период от живота им.
Понеже няма как да спра Смъртта –
тя спря пред мен с внимателно усърдие.
В каляската ний бяхме само двамата –
и нашето безсмъртие.
На 15 май преди 131 години смъртта е
последният главен герой в стаята
на самата Емили. След погребението ѝ нейната сестра открива записките на поетесата. И започва да я издава 4 години по-късно.
Отначало редакторите са предпазливи откъм очаквания за творчеството на някаква си стара мома от провинцията. Съответно, са смели в редактирането. Преправят изобилието от тирета, така характерно за Дикинсън.
Притесняват ги и граматичните пропуски и структурата, която им е непозната. Защото Емили нарушава традиционното построяване на изреченията в английския: подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство.
Едва по-нататък ще прозрат, че тя прецизно редува римите на втория и четвъртия стих от строфата. А и както е казвал редакторът на малкото публикувани приживе стихотворения на Дикинсън:
“Когато една мисъл ти взима дъха, граматиката не е толкова важна.”
65 години след първата публикувана книга на поетесата излиза и пълното ѝ творчество. В три тома с оригиналната пунктуация. Посмъртен успех! Не че за Дикинсън той е бил важен:
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
