Знаете ли, че думата “болест” на френски (maladie) произлиза от “трудно казвам” (mal a dire)? Научих го от Бернар Вербер в неговата Книга за пътя. И едва ли е случайно, че я прочетох тъкмо когато започнах да забелязвам как всички здравословни проблеми на моите познати са в резултат на несъответствие между съзнателните им желания и подсъзнателните им намерения. Между емоциите и реакциите. Или, както казва Едмънд Спенсър, умът ни прави здрави или болни, щастливи или нещастни, богати или бедни.
Причината? Тя е в това, че възприемаме съзнателно едва 18% от това, което се случва, като факти, събития и явления. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност.
Не осъзнаваме емоциите си
И то не защото ги нямаме. Напротив – и животните, и хората притежават едни и същи базови емоции. Но ако животните (а също и децата) не скриват тези емоции, то ние, възрастните, често нямаме възможността да изразим какво изпитваме. Потискането или трудното назоваване на чувствата се проявява като психологически дискомфорт, като болки, повишено кръвно налягане, хронична умора, депресия…
В този механизъм на потискане е заложен силен конфликт – между инстинктивните ни вътрешни потребности и влиянието на социалния свят навън. Тъкмо въпросният конфликт напряга мускулите ни и кара тялото ни да реагира. Ако успеем да променим начина си на поведение спрямо това, което ни напряга, можем да промени самата ситуация или взаимоотношение.
Защото болестта е сигнал, отправен от подсъзнанието към съзнанието. Знак за нарушаване на равновесието в организма. Съобщение, което ни информира, макар и на кодиран език, че нещо в мислите, чувствата и поведението ни е в дисбаланс. Да разшифроваме заедно кода! Да осъзнаем как емоциите влияят на здравето ни. Да видим например как
горделивостта ни поражда агресия
която на свой ред задейства цяла програма за самоунищожение в тялото ни. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора и се затваря в своя собствен, обричайки се на самота. Контразаклинанието: прошката и осъзнаването, че всеки от нас живее в своя уникална вселена.
Да разнищим неудовлетворението, критиките и претенциите, които ни пречат да приемем чуждата гледна точка. Защото само така ще се освободим от хроничната “правота”, безсмислените битки и междуличностните конфликти.
Да престанем да осъждаме другите. Защото проявата на неуважение към тях е проява на неуважение към самите нас. Критикуването, когато то е производно на горделивостта и егоизма, е бавен и разрушителен процес.
А разрухата има безброй проявления
Ненавистта например, или нейното пасивно проявление – равнодушието, често е свързвана с болести като мигрени, тежки кожни заболявания, епилепсия, тумори и проблеми с главата и очите.
Раздразнението и неговите крайни форми – гневът и злобата, засягат черния дроб, жлъчката, стомаха, кожата и ставите.
Обидата, която е дълбоко потискан гняв, ни настройва агресивно към самите нас и неслучайно казваме, че в яда си човек се “самоизяжда”. Тъкмо това се случва с тялото ни при язва на стомаха и на дванадесетопръстника.
Прочетете още… Прошката – най-големият подарък
До язва може да доведе и постоянният страх, свързван също с проблеми като хипертония, натрупан стрес, недоверие към околните и към света като цяло. Една от причините за страховете ни е силната привързаност. Човек може да се вкопчи в какво ли не – в материалните си придобивки, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея…
И само ако успее да превърне тези неща в средство за живот, а не в цел, той се освобождава от това фиксиране. Което изисква вглеждане в себе си и намиране на причината, породила недоверието към себе си и към другите.
И не, търсенето на причината в нас не бива да е свързано с чувството за вина. Обратното – това е поемане на отговорност. Точно то променя начина на мислене и отношението ни към живота. Това е правене на избор. Такъв, на който сме способни и за който сме готови. С други думи – в случая тези на Хипократ – ако човек иска да бъде здрав, то първо трябва да бъде попитан дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
