Темата за емоционалната интелигентност продължава да е актуална и често ни действа като спасителен пояс на фона на потискащата образователна система. Безсилието ни като възрастни, учители и общество пред схоластичното и академично средно образование ни кара като защитна реакция да потискаме децата и да ги затрупваме с учебен материал. Много уроци и домашни, малко време за “глупости” и собствено мнение. Това ли е наистина пътят към успеха в живота?
Ако си причинявате новините по телевизиите или четете новинарски сайтове редовно, няма как да не сте попаднали на информация, че
нашите ученици стават все по-агресивни
и безчувствени във взаимоотношенията си. Четем за страхотни училища по света и си мечтаем нашите деца да имат шанса да са там. Но уви – те са тук и дано останат. Академизмът мачка емоцията. Но мотивацията винаги произтича от дясното полукълбо.
Знаем, че всяка от двете хемисфери в мозъка ни има цел и смисъл. Лявото ни полукълбо отговаря за нашите академични умения и знания. Там е разположено математическото и логическото ни мислене, уменията за работа с графични системи и механичната памет. Тези умения психолозите измерват и обобщават в коефициент на интелигентност IQ.
Интересното е, че веднъж измерено, IQ не се променя, то остава за цял живот като капацитет на познавателните ни възможности. Това е объркващо, защото ние учим, докато сме живи, трупаме знания и усещане, че ставаме по-интелигентни. Това, което се развива и променя в нас, са базата ни данни, социалният опит и уменията ни за разпознаване и управление на емоциите. Точно
емоционалната интелигентност
която е разположена в дясното полукълбо, отговаря за нашите емоции, чувства, артистични, творчески и пространствени умения. Социалните и емоционални умения често компенсират по-слабите ни познавателни и паметови възможности. Това е причината упоритите и работливите да постигат повече от интелигентните.
Но да се върнем в семейството. Решаваща или не за емоционалната интелигентност на детето е чувствителността към потребностите му? Ако надценяваме знанията и фактите и ги поставяме пред общуването и емоциите на децата, посланието към тях ще бъде: учи, но не бъди чувствителен.
Четете още за… поколението на мамините синчета
Покрай текущата ми работа задавам един и същ въпрос на много учители в детски градини или училища: Кои ваши ученици са успешно реализирани? Няма да се учудите, отговорът винаги е един и същ. Тези със средни нива на знания и академични умения.
Успяват не учещите, а чувстващите и съобразителните
Тези, които имат социални умения и разбиране в общуването с другите. Емоционалните и социалните си умения не сме получили в образователната система, а извън нея. Тази емоционална интелигентност е и пътят към успеха в живота. Не е достатъчно да съм добър в нещо, дори да съм най-добрият! Важно е да намеря съмишленици, които да ме подкрепят и подпомогнат, за да развия идеята си.
Хиляди са примерите за велики и нереализирани умове и за по-посредствени, но успешни хора. Под емоционална интелигентност (ЕИ) се разбира способността или умението да възприемаме, оценяваме и управляваме собствените емоции. Умението да разпознаваме различните си емоции правилно се развива от най-ранна възраст и започва от семейството. ЕИ означава да използваме емоционалната информация като подкрепа и помощник на мисленето и поведението ни.
Този тип интелигентност е
умението ни да общуваме
и да се свързваме с другите. Това да се обединяваме с тях и да ги правим свои съюзници. Когато умеем да разпознаваме собствените емоции и чувства, можем да ги разпознаваме и в другите. Това е и пътят към емпатия и съпреживяване на чуждите емоции. Път, който води до свързване с другите хора и изграждане на трайни връзки с тях. Ако сме дистанцирани и погълнати само от своите емоции и чувства, това ни пречи да забелязваме чуждите. Превръща ни в безчувствени и егоистични личности.
Разпознаването на собствените емоции и чувства е основата на умението за самоконтрол и самокорекция на собственото поведение. А това е и голямата цел на възпитанието. Децата ни да станат самостоятелни и успешни в преживяването и изразяването на своите емоции и чувства.
Добрата новина е, че емоционалната интелигентност подлежи на трениране и развитие. Разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре.