Началото на лятото е. Слънцето ни го доведе. Но на Еньовден то ще се обърне, за да иде да дири зимата. На този ден земята вече ражда богато, а сред даровете ѝ са чудодейните билки. Казват, че билките действат най-добре там, където са расли. И на човек, който е от мястото, където билката е била набрана. Дълбоки корени имаме и само туй, що расне около тях, може да излекува болката ни.
Затова на Еньовден трябва да се излезе по високите поляни и да се берат чудодейни растения. Защото точно тогава те са най-лековити. Освен това, трябва да се изплете голям венец с колкото може повече билки. Всички от къщата трябва да минат под него за здраве. А после той се запазва, защото е лечебен.
От идната сутрин силата на билките започва да намалява
Причината – досега слънцето е излизало от зимата и вървяло към лятото и затова силата му е растяла. Билките и те са черпили сила от него. Но от този ден мощта на слънцето започва да отслабва, а с нея и чудодейните свойства на лековитите треви. Други пък казват, че свети Еньо навлича деветте си кожуха на този ден и отива да моли Бог да изпрати зимата. И туй се знае от природата.
“Наметнал си еньо кожуха да върви за сняг…”
Мария Проданова, автор на книгата Български празници и традиции, посочва, че в нашите вярвания лековитите билки са 77, а болестите 77 и половина. За половин болест билка няма. И затова трябва да се пазим здрави, да не се случи да налетим на половинката и да няма какво да ни помогне.
И още нещо важно, което не трябва да пропускате на този ден – да се изкъпете. Защото на този ден водата също притежава магически свойства.
Както слънцето се умива в реката или морето на Еньовден
преди да потегли по дългия път към зимата, така и хората трябва да се измият. А който се изкъпе на този ден, той ще е здрав цяла година. Поверието дори гласи, че който си измие косата на празника на свети Еньо, ще я има лъскава и здрава година напред.
С този празник са свързани още много обичаи и вярвания, но всичките по един или друг начин се въртят около слънцето и пътя му по небето между зимата и лятото. Ето ви още няколко:
- По изгрев, точно на Еньовден слънцето трепти. Който види това, ще бъде здрав цяла година.
- Пак по изгрев човек трябва през рамо да се обърне и да си погледне сянката. Ако е цяла, ще бъде здрав. Ако е наполовина – ще боледува.
- Заради това, че слънцето на този ден се окъпва в реката или морето, като излезе и се отръска, росата, която пада, е с чудодейни качества. Затова най-добре всеки да се отъркаля в утрешната роса.
- Която мома първа види слънцето, ще бъде здрава и ще има пари.
Разбира се, не може да не споменем и обичая
Еньова булка
За него всички моми се събират в една къща, обличат едно момиченце (между 5 и 8-годишно) като булка – с бяла риза, червен кават (връхна дреха) и червено було. Наричат го да е Еньовата буля. Най-здравата от момите го качва на раменете си и всички заедно тръгват да обикалят селото, градините, нивите, кладенците, чешмите. Измолват така здраве и богат урожай, а момиченцето прави предсказания за времето, плодородието и т.н.
От предния ден момите са свили китка и всички китки са били пуснати в котле с “мълчана” вода, което е пренощувало в градинката – “да видят китките звездите“. Като се върнат от обиколката си, свалят булето от раменете на момата, връзват му очите с червена кърпа, подават му котлето с китките и то почва да ги вади една по една, като нарича какъв ще е женихът на момата, събрала съответната китка. Т.е. подобно на ладуването на Васильовден и лазаруването на Лазаровден, на Еньовден момите също гадаят за бъдещия си брак. Това е всъщност и последният ден в годината, когато момите се събират заедно. Накрая лицето на момиченцето се измива с “мълчаната” вода и се връща по живо по здраво на майка му.
Накрая да отбележим и това, че ако преди празникът е съвпадал с лятното слънцестоене – т.е. провеждал се е на 21-22 юни, в наши дни се празнува винаги на 24 юни. По този начин Еньовден съвпада с рождеството на св. Йоан Кръстител и затова обичаите и обредите минават и под неговото име, с неговото покровителство.
