Във времена, когато водещо е материалното, на много хора им се иска да намерят нов духовен извор, който да ги презареди с чиста енергия и тя да ги направи по-добри, като осмисли настоящето и даде надежда за бъдещето. Търсим отговори в източни учения и предсказания, а дори не предполагаме, че подобен извор на живота съществува във всеки от нас. Буквално. Да, говоря за третото око, както някои биха го нарекли. В действителност, легенди и наука се кръстосват в теориите си за един от най-малките органи в човешкото тяло – епифизата. Малък и много мистериозен орган, който от години ражда различни спорове сред търсещите трето око в човека.
Според някои този орган и неговото функциониране може да е билет за пътуване в магически светове. А според други – пряк път към лудницата. И все пак е парче от самите нас, което би могло да даде отговори на глобално значими въпроси за живота. Казват, че е антена, която може да улавя мисли и да създава телепатия. Може би сме забравили как работи, но копчето за включване е някъде там.
Платон, Питагор и Декарт говорят за епифизата като за окото на душата
Визуалната прилика на физическия орган с човешко око наистина е впечатляваща. Епифизата е жлеза, голяма само няколко милиметра, намира се в мозъка, макар че според науката е самостоятелен орган, който не е защитен от мозъчна тъкан и прилича на шишарка. И дори нейното латинско наименование “ртеа”, означава шишарка. Произвежда хормоните серотонин и мелатонин и е пряко свързана с настроенията на човек, със сънищата, интуицията и е отговорна за много от физиологичните процеси в организма. Липсата на тези хормони са виновник за депресията, а наличието им ни прави щастливи.
Серотонинът е невротрансмитер, който ни помага да спим спокойно, да сме бодри и пълноценни. Жлезата реагира на светлина и това навежда някои учени на мисълта, че тя може да е закърняло трето око. Отговорна е за отделянето на т.нар молекула на душата – диметилтриптамин (DMT). Тя е един от най-силните халюциногенни невропреносители. През нощта, когато няма светлина, епифизата произвежда мелатонин, а той се синтезира от серотонина. Всичко това е от изключителна важност за нашето физическо и психическо здраве.
„При някои гръбначни животни, като жабите, епифизата е всъщност трето око – тя е рецептор за светлина”.
Това са думи на учения Дик Вуртман от Масачузетския технологичен институт, работещ по изследвания на мелатонина и влиянието му върху организма. Според учения, епифизата е играла точно определена роля при бозайниците, но с течение на времето е загубила функциите си и се предполага, че с хода на еволюцията ще изчезне съвсем.
Но я има и духовната страна на нещата, дори и тя да е малко… крайна. Според много древни вярвания, хората притежават т.нар трето око, което при най-извисените духовно се намира на челото. Легендите говорят, че с времето сме изтикали духовността на по-заден план и постепенно този орган е закърнял, като се е изместил вътре в черепа.
Йогата твърди, че третото око отговаря за шестата чакра Аджна
в човешкото тяло. Казват, че тази чакра е свързана с върховното умствено съзнание, което пък би помогнало за директно възприемане на невидими светове. Тя отговаря за интуицията, самоконтрола, ясновидските способности, мисловната енергия.
Дори и извън йогата хората с въображение свързват епифизата с какви ли не чудеса и загадки. Тези, които притежават дарбата на отвореното трето око, имат ярки, живи сънища, докосват се до други светове и измерения. А може просто да имат халюцинации. Обичащите конспирациите разказват, че рисунката на американския долар изобразяваща око в триъгълник, символизира епифизата.
Окото и шишарката се срещат в редица древни култури като образи в тяхното изкуство и религия – вавилонци, египтяни, гърци, римляни, шумери… Шишарка има в жезъла на египетския бог Озирис и в този на гръцкия бог Дионис. Има я дори на папския жезъл. Присъства в архитектурата на католическите църкви, а в двора на Ватикана една от най-големите скулптури е именно на шишарка.
И още можем да говорим за шишарката. Тя е част от камъка на масонските сгради. Има я дори в дърворезбата на любимото бюро на Хитлер. Казват, че е всевиждащото око на бог Ра, което е изобразено в стенописите на Древен Египет. Присъства в индийската и южноамериканската култура. Примерите са много – от какви ли не култури и части на света.
Както споменахме вече, има и различни други теории, свързани с езотерика и вярвания за други светове. Писателят Джордж Кавасилас например заклеймява третото око в книгата Моите вселенски пътувания. Тя за него е нещо, което може да се използва за манипулация от един по-висш разум и да ни поставя
в подчинение на тайнствена матрица с вселенски произход
Но ако се върнем пак към биологията – доказано е, че прекомерното приемане на флуорид и калциий в днешно време води до закърняване на тази жлеза. Също така е факт, че с напредването на възрастта жлезата се калцира, натрупва се т.нар медицински пясък, за който се смята, че е един от виновниците за Алцхаймер и мозъчен тумор. Явно модерният живот води след себе си модерни болести, а те от своя страна ни затварят вратата към един безценен извор на нови знания. А може би сме минали в нов етап от еволюцията си.
Духовните учения ни съветват да работим в посока за пречистването на важния орган или Третото око, а понякога това започва с малки стъпки и съвсем не е толкова сложно. По-природосъобразен начин на живот, избягване на всички изкуствени храни, пиене на изворна вода и малко вяра могат да направят чудеса.
Аз не знам къде започва мистерията, кое е истина и кое легенда. Има неща, които науката може да обхване само донякъде. Но знам със сигурност, че сме създадени от велик архитект, който е закодирал невероятни загадки в нашето ДНК.
