Книгите му са демонстративно горени на площад пред очите на стотици германци. А Хитлер напълно забранява публикуването на писанията му. Обявен е за политически неблагонадежден от нацистите. Сатирик, лирик, белетрист, сценарист, писател и създател на едни от най-четените и вълнуващи детски романи на всички времена. Вероятно вече сте се досетили? Става дума за Ерих Кестнер.
Момченцето, което предстои да се превърне в един от най-четените немскоезични автори в литературата – Ерих Кестнер, се ражда в Дрезден на 23 февруари 1899 г. Баща му е майстор-седлар, а майка му – домашна помощница. Още като ученик той е мобилизиран и участва като артилерист в Първата световна война. По-късно следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг и дори успява да защити докторска дисертация. От там писателят се мести в Берлин. Става сътрудник в редица издания, които публикуват неговите стихотворения, репортажи и рецензии. По същото време
Ерих Кестнер създава и първите си книги за деца
Обзалагаме се, че няма човек, който да не ги чел. Емил и детективите, Антон и Точица, Хвърчащата класна стая, Двойната Лотхен, Малкият мъж и малката мис и др. А ако има такъв, нямаме избор освен да отбележим това като наистина голям пропуск!
След края на Втората световна война Кестнер се установява в друг прекрасен немски град – Мюнхен. Там, заедно със свои приятели, германецът създава литературното кабаре Ди Шаубуде. А специално написаните за него песни оформят стила на модерния немски шансон. Освен книгите за деца и другите романи на автора, в творчеството му ярко се откроява хумористичната стихосбирка
Сърце върху талията
В нея Ерих Кестнер демонстрира собствен стил и залага на използване и пародиране на разговорния език. Попадението на поета се оказва толкова сполучливо, че критиката го удостоява с изцяло ново, отнасящо се само до него определение – нова предметност (също наричана нова обективност).
По време на хитлеристкия режим в Германия, заради непреклонната му позиция и отказ да служи на каквито и да било политически каузи, в които не вярва, Ерих Кестнер е нарочен от нацистите и от самия Фюрер – Адолф Хитлер. Част от творбите му са обявени за нездрави и противоречащи на политическите схващания.
„Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това закостенялост, а други — характер.“ – казва по този повод Ерих Кестнер.
Стотици негови книги са безпощадно изгорени на площада пред операта в Берлин. Сред събраните и безмълвно наблюдаващи очевидци е и самият той. А заради заповед на Хитлер нови, подписани с неговото име книги нямало никакъв шанс оттук нататък да бъдат издадени. Не и в Германия. Но дори и това не успява да спре огромния гений, който писателят носи в себе си. Книгите му са превеждани и достигат до всички точки на света. Ерих Кестнер се превръща в любимец на малки и големи.
Днес в Lifebites.bg решихме да ви припомним някои от най-знаковите цитати на германския писател, достигнали до нас, въпреки всички пречки.
Простите неща се обясняват толкова сложно!
Най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение.
Часовниковата стрелка обратно вий искате сега да завъртите и смятате, че ходът безвъзвратен на Времето така ще промените? Въртете я! Но нека се запомни: Не може Времето да бъде спряно! Единствен само вашият часовник ще бъде безнадеждно изостанал!…
Човек може да се измъкне от мръсотията, само ако сам се омърси.
Има много деца, които страдат от това, че родителите им са разведени, но има много повече, които страдат от това, че родителите им не са разведени.
Действията говорят по-силно от думите!
Разбира се, съществуват чудеса! Поначало няма нищо друго, освен чудеса. Но все пак това са чудеса от друг вид. Те са традиционни, те са – казано малко пресилено – естествени чудеса, независимо дали се касае за деление на клетката, за кокичета, за светлинни години, за любов, за убийство или електричество.
Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.
Който не е работил в чужди земи и не е срещал чуждестранни майстори, не може да се нарече майстор. Трябва да те признаят не само у дома.
Защо трябва да правим нещата винаги така, както са правени преди?
Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора.
Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук, трябва и ум.
Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин.
Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.
