Боян Петров – българинът, надвил природата и съдбата

Боян Петров
Боян Петров

Боян Петров. Не го познавам лично. А толкова ми се иска да имам тази възможност. Човек, изкачил едни от най-високите върхове в света. Преборил два пъти житейски планини в битка със свирепата диагноза рак. Мъж, който не позволява на диабета да диктува правилата в ежедневието му. Един българин, вдъхновение за много хора, изгубили желание за живот. Превъзмогнал себе си и помогнал на толкова други да продължат напред.

Боян Петров

– човек, взел този живот, който повечето от нас прекарваме в страх, за да го изживее истински със страст.  С любов, с вяра, че всичко може да се преодолее. Че всеки от нас може да стигне до най-високия връх и да постигне много. Стига да го желае истински. Да се бори и да не се отказва.

Боян Петров
Боян развя българското знаме на Анапурна 1 тази година на 30 април. 27 години след първото изкачване на българи.

Моя близка, която е негова приятелка, ми е разказвала за смелостта му да се изправи срещу болестта, за силата да изкачи толкова много върхове без кислородна маска, за харизмата и прекрасния му характер. Почувствах го близък, без да го познавам. Започнах да следя всичките му експедиции и всеки път се радвах, че се е върнал жив и здрав.

Този българин, побеждавал толкова пъти природата и съдбата, в момента се бори за живота си след нелеп инцидент. Този човек не трябва да умира. Боян Петров трябва да живее и да изкачи и Еверест. С онази негова страст, любов и вяра, че всичко може да се преодолее.

Защото, както каза той: “Дойде му времето и на този връх!”

“Един биолог не може да вярва в Господ, а вярва в себе си.

Не се моля на Господ, като трябва да се моля си казвам нещо като молитва, но не адресирана към Господ.”

Боян Петров пред OFFNews

Вижте още: Жестокият път до върха

СПОДЕЛИ
Предишна статияБорхес – магичност и тъга без край
Следваща статияГоран Брегович: Крадецът на сърца и традиции
Цветелина Цветкова
Завършила съм психология. Обичам да си говоря с хората. Гледам да търся доброто в тях и Слава Богу доста често го намирам. Поработих малко в телевизията, малко в киното и сега по малко пиарствам. Обичам морето, котарака Джанго, семейството си и приятелите, които ми дават всичко. Обичам и Депеш Мод, и миризмата на книга. Затова бойкотирам киндъла. От малка си пиша някакви неща в едни тетрадки, но не ги показвах на никого. Събрах смелост и се оказа, че май имам какво да кажа. Та поради тази причина ще ви разказвам разни неща, защото животът е толкова шарен. Ама много.

Отговор