За две ръце от Евтим Евтимов
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.
* Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град, а след това работи като учител в продължение на 10 години. Първото си стихотворение отпечатва във вестник Пиринско дело през 1951 г.
Евтим Евтимов е известен
сред българските читатели най-вече с любовната си лирика. Някои от стиховете му са използвани като текстове за едни от най-популярните и обичани песни у нас – като Високо на ФСБ и Ако ти си отидеш за миг Импулс. Автор е на повече от 40 книги.
