Няма как да не си помислиш за любов, чуеш ли името на Евтим Евтимов. Неговата любовна лирика се е превърнала в класика. Стиховете му се пеят от едни от най-известните български певци – докосващи, силни и запомнящи се.
Самият поет е преживял не една любов. Затова и редовете, излезли от пръстите му, са така въздействащи и истински – вероятно, защото са преживени и изстрадани.
Роденият на 28 октомври 1933 г. в Петрич
Евтим Евтимов започва професионалната си кариера
като учител и преподава в продължение на цели 10 г. Още преди да е завършил Института за начални учители в родния си град, той вече пише поезия, а от 1953 г. редовно публикува свои произведения в различни вестници и списания.
Днес споделяме с вас три от любовните стихотворения от този любим на мнозина български автор.
Обич за обич
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Обичаш ме…
Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
Ти, моя обич
Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.
Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.
