В Париж всяка първа сряда на месеца, точно на обяд, без изключение можете да чуете вой на сирени, където и да се намирате в града.
Странната на пръв поглед традиция датира от годините преди Втората световна война и целта ú е да гарантира, че сирените, известяващи за въздушни нападения са в изрядно състояние. Както и вероятно да напомня за бомбардировките, на които е подложен градът по време на Първата световна война от германската авиация.
Както се разбра, по време на Първата световна война
французите построяват втори, фалшив Париж в северните предградия на града, за да заблудят германските бомбардировачи Gotha G.V
при нощните им набези над френската столица.
Т. нар. Faux Paris е построен в периода 1917-1918 г. и е изпипан в най-големи подробности, сред които улични лампи, Триумфална арка и Шанз-Елизе, Гар-дю-Норд и Гар-де-Лест.
“Това е невероятна история, за която дори самите парижани са знаели малко навремето. Фалшивият Париж е пазен в тайна по очевидни причини, но показва колко насериозно са взимали френските военни стратези опасността от въздушни бомбардировки навремето”, казва френският историк проф. Жан-Клод Деларю.
Фалшивият Париж е построен в околностите на градчето Мезон-Лафит, на около 25 километра от центъра на френската столица. Мястото е избрано, защото е разположено на извивка на Сена, която наподобява тази, на която лежи истинският Париж.
Бутафорният град е осветен от италианския електроинженер Фернанд Джакопоци, известен като човека, който за пръв път монтира светлини на Айфеловата кула.
При работата си върху фалшивия град Джакопоци използва различни по цвят светлини, които имитират осветлението на домове, магазини и фабрики. След войната Джакопоци ще бъде награден с престижния Орден на почетния легион за работата си.
Париж е известен като Града на светлината, но Джакопоци решава, че осветленето на репликата му трябва да е по-приглушено, за да не се събудят подозренията на германците. Сградите са изработени от дърво, използвани са и прозрачни платове, които пропускат част от светлината, имитирайки мръсните остъклени покриви на фабриките. Фалшивата френска столица разполага дори с движещ се влак от дърво и двукилометрова железопътна линия.
Вероятно си мислите – кой би се вързал на нещо подобно?
Германците, които най-често държат бомбите за перките и ги пускат, когато видят подходяща мишена. Все пак не бива да забравяме, че действието се развива в годините преди изобретяването на радарите, когато технологиите са доста примитивни.
През септември 1918 г. германците извършват последното въздушно нападение над истинския Париж, а на 11 ноември същата година войната свършва.
Всички усилия и работа, които френските специалисти полагат по измислянето и изграждането на бутафорния град, се оказват напразни. Фалшивият Париж така и не е завършен. Той никога не влиза в употреба и е демонтиран след войната.
Прочетете още:
