Чували ли сте за Хатшепсут?
Тя не е модерна попзвезда, нито носителка на Нобелова награда. Но успява да постигне немислими за епохата, в която живее, успехи. Във време, което не толерира жените и не признава правото им да управляват, Хатшепсут сяда на трона на Египет, става първата в историята на страната жена-фараон и управлява империята в продължение на цели 21 години!
Историята ú е пленяваща. Затова днес ще ви пренеса векове назад в мистичния древен Египет, където под тоновете пясък се ражда легендата за Царицата.
Сякаш още с кръщението си Хатшепсут е предопределена за величие. Тази нейна съдба е подсказана и в името ú, което означава “най-великата сред дамите”. Тя се ражда в семейството на фараон Тутмос I, в началото на XV век пр.Хр. и тогава едва ли някой е предполагал, че това момиче ще се превърне в
един от най-великите владетели на страната
Легендата гласи, че самият Бог Амон Ра приема образа на фараона, за да бъде зачената Хатшепсут. Малката принцеса израства под грижите на вещи учители и е обучавана в правила, определящи я като крехка жена, която трябва да се подчинява на своя господар. Но съдбата има други планове.
Едва на 15 години, Хатшепсут губи баща си и като законна наследница пред нея се отваря един свят, за който тепърва трябва да учи. В името на традициите тя е омъжена за своя полу-брат – Тутмос II – дете на баща ú от негова любовница, чийто пол му давал преимущество, а бракът им създава стабилен съюз. Тя приема ролята си на Царица и получава титлите „Божествена съпруга” („Съпруга на Амон”) и „Велика царска съпруга”. И тъкмо, когато най-вероятно е мислела, че това ще бъде нейният път, едно събитие променя живота ú напълно.
Мъжът ú умира твърде млад от сърдечни проблеми и оставя съпругата и невръстната им дъщеря срещу тълпа злонамерени придворни. Добрата съпруга Хатшепсут трябвало да влезе в друга роля, иначе щяла да бъде прегазена в мъжкия свят на царството си.
Фараонът имал син от своя държанка и се наложило царицата да действа решително. За втори път тя
щяла да бъде изместена от трона, само защото не била мъж
Хатшепсут се опира на свои верни хора като везира и върховния жрец, които служели на баща ú, и взема инициативата в свои ръце. Жени малкия незаконен наследник на съпруга си Тутмос III за дъщеря им Неферура и така в качеството си на регент на принца поема контрола над държавата.
За египетските жреци и съветници това е трудна хапка за преглъщане. Макар в онези смутни времна да имало и други жени владетелки, за Египет, управляван предимно от “синове на Богове”, било почти немислимо да има жена начело на държавата.
Хатшепсут тепърва щяла да докаже, че е способен владетел. Тя можела да отрови малкия фараон, следвайки жестоките традиции на епохата си, но била мъдра жена с чест и знаела, че ще е по-лесно да управлява, ако започне не с кръв и смърт, а с добро. Упорита и волева, тя трябвало да запази стабилността в царството си.
През първите 7 г. от управлението си царицата изпълнява основно ролята на регент. Затова и на различни паметници от това време е изобразена с малкия фараон. Изучавайки тънкостите на държавничеството, Хатшепсут решава да бъде по-дръзка и се самопровъзгласява за фараон на цял Египет. Нещо напълно немислимо и изключително за тази епоха. Все пак в нейните вени течала чиста царска и божествена кръв, а Тутмос III, макар и мъж, бил син на любовница и незаконнороден. За жреците това имало значение и колкото и да
не били съгласни да ги ръководи жена
по-позорно било потъпкването на боговете им.
Фараонката била решена да спечели любовта на хората и уважението на собствените си придворни. Като умела, умна и находчива жена тя използва чара си и успява да постигне разбирателство с жреците. Дори започва да се облича като мъж – слага царска туника, кобра на челото, фалшива брада и немес (раираното покривало за глава на фараоните). По този начин демонстрирала уважение към символите на тяхната власт.
Хатшепсут стартира кампания, с която искала да покаже на народа, че не само не е по-лоша, но била способна да управлява по-добре от мнозина други владетели. Започва строителство – в Карнак са издигнати храмове и дворци (два от най-големите обелиски в Египет са нейно дело, като единият се извисява гордо и днес).
Приказният Даир-ел-Бахри – комплекс от древно-египетски гробници, строен в продължение на 15 години отвъд долината на Царете, и днес е запазил великолепието си. Той е
най-внушителният монумент в Западна Тива
Верен помощник в тези мащабни начинания е главният архитект Сенмут. С негова помощ Хатшепсут оставя на Египет и поколенията приказни произведения на изкуството. Царицата му доверява възпитанието на дъщеря си, която според някои исторически данни готвела за наследничка на короната, като така щяла да положи основите на първата женска династия в историята на страната си.
Хатшепсут не се страхува да се изправи начело и на армията. Оглавява военни походи към Палестина, Синайския полуостров и Южна Сирия. Успява да възстанови и развие търговски мрежи, засегнати по това време от окупацията на хиксосите.
Царицата организира експедиция с флот от пет кораба до мистичната страна Пунт (близо до днешна Сомалия), откъдето били докарани приказни богатства. Пътешествениците се връщат с тамян, абанос, кожи и скъпоценности – всичко, което би било подходящо за дъщерята на боговете. Следват още две експедиции до Билбос и Синай, както и военна кампания в Нубия, завършила с успех за Хатшепсут.
Почти 22 години тя управлява достойно и нито веднъж не наврежда на Тутмос III, който растял като образован и целеустремен бъдещ фараон. Според някои сведения младият наследник опитвал да ú се противопостави. Той
поема управлението
едва след смъртта на царицата
като междувременно е част от него, но засенчен от величието на леля си.
През 1979 г. пр. Хр. Тутмос III най-сетне сяда на трона и се заема със задачата да заличи всички следи от Хатшепсут. Дали е било за отмъщение, или от страх, че тя ще бъде запомнена като по добра от него, не става ясно. Тутмос III успява да създаде най-могъщата египетска империя за всички времена.
През 2007 г. е идентифицирана 3000-годишната мумия на Хатшепсут. Установява се, че е починала между 50 и 60-годишна възраст, най-вероятно от естествена смърт.
Каквото и да се е случило тогава, едно е сигурно – Хатшепсут е била явление за времето и обществото, в което е живяла. Тя успява да засенчи мъжете около себе си и да наложи работещ модел на управление за повече от 20 години. Поема тежестта на царската корона на крехка възраст и с много упоритост и воля постига невъзможното – побеждава мъжете в собствена им игра и то с лекота и достойнство.
За мен е чест, че се докоснах до живота на “най-великата сред дамите”.
[…] […]