Как се чувстваш? Един важен въпрос, който напоследък сякаш все по-рядко си задаваме на живо, но за сметка на това всеки отбелязва в профила си във Фейса. Днес Lifebites.bg ще ви представи късометражния филм – feeling, заснет от шепа актьори, завършили НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Жени Пашова и доц. Петър Пашов (който между впрочем и аз завърших с тях).
Автори на проекта са актрисата и режисьор – Велислава Кирилова и актьорът Стефан Димитров (който ще видите в главната роля). Във видеото участват още актрисите Елица Петкова, Евгения Ангелова, Ивет Сотирова и други. Заглавието е провокирано от „фейсбук публикациите и функцията – feeling еди как си“, споделиха от екипа. Филмчето е изцяло заснето с мобилен телефон, а главната тема е именно как новите технологии завземат все по-успешно и устойчиво живота ни.
Проектът спечели първа награда на фестивала за късометражно мобилно кино – Кино в длан, който се проведе за първи път в България. Условието за участие в конкурса беше филмите да са с времетраене до 5 минути, както и да бъдат изцяло заснети чрез използването на някакъв вид мобилно устройство.
От комисията, която класира филмите на фестивала споделиха в свое интервю, че решението именно –feeling да спечели голямата награда е било единодушно взето от всички членове, без изключение.
С наградата (в размер на 700 лева) Велислава с усмивка разказва, че успяла да си плати наема и да се почерпят заслужено заедно с останалите от екипа. Но за тях
истинската награда не е материалната придобивка, а фактът, че проектът им е оценен и, както се оказва наистина много харесван
Писането на сценария отнело на авторите 2 дни, също толкова продължили и самите снимки, преди монтажа. Той коствал на творците 1 нощ (точно преди изтичането на крайния срок за изпращане на филмите за фестивала Кино в длан).
Заради актуалната тематика, както и добрата реализация на идеята на практика, филмът буквално завладя социалните мрежи, като си спечели много нови фенове и симпатизанти.
Разговаряхме с Велислава Кирилова, която сподели пред Lifebites.bg любопитни подробности около филма – feeling, живота и изкуството в България.
Здравей, Вели. – feeling спечели конкурса за късометражно кино Кино в длан. С какво се отличаваше той от останалите претенденти?
Имаше много интересни филмчета на фестивала, но когато ги изгледахме си дадохме сметка, че ние сме обърнали повече внимание на сюжета – историята. Не сме очаквали да спечелим, бяхме супер приятно изненадани.
Как се роди идеята за филма?
Във Фейсбук видях „sponsored post“ с реклама за този фестивал и след като разбрах за какво става въпрос много ми хареса идеята: всеки може да изпрати филм (от една до пет минути), заснет със собствения му телефон. Изглеждаше ми много непретенциозно и безотговорно (в добрия смисъл на думата). Събрахме със Стефан Димитров (другият автор) и измислихме концепцията в един бар, на по чаша вино. И си казахме – правим го. След две седмици нищо не бяхме направили, а крайният срок наближаваше. Три дни преди изтичането му успяхме да организираме хора, два дена снимахме и нощта преди крайния срок монтирахме филма. На ръба беше!
Посланието, което внушава филмът е, че технологиите буквално са превзели живота ни. Какво ни дават и какво ни взимат те според теб?
Технологиите ни дават удобство и свобода, но ни правят лениви. Естествено, че технологията трябва все повече да се развива, но хората трябва просто да се научат да не се обсебват и да не стават зависими от нея.
Имахте ли някакви трудности (несгоди) по време на снимките? Какви бяха те?
Да, имахме. Например: докато чакахме първо един, а после друг човек да ни пуснат принтера (за сцената с принтера), трети мина и като го помолихме да го пусне, той ни каза, че този принтер не работел от години. Така се наложи да мятаме листовете на ръка. Но пък се получи още по-хубаво!
Друго нещо – за снимките в бара, всички хора, които бяхме оргенизирали се обадиха, че няма да могат да дойдат (1 час преди снимките) и реално ние се озовахме там без нито един актьор, който да снимаме. Успяхме да навием хора, които бяха вече там да участват и заснехме кадрите с тях. И още нещо – финалната сцена – на покрива е снимана буквално на прима-виста, тъй като вече беше след залез слънце и скоро щеше да се стъмни, а и беше много студено – поне – 10 градуса. А най-най-последните кадри, където двамата си свалят телефоните от очите заснехме на другия ден сутринта, за да изглежда все едно са снимани по същото време…
Какво изпускат хората, докато стоят забили глава в смартфона/таблета/компютъра?
Изпускат вълнуващия истински спонтанен живот. Но когато човек е самотен, намира утеха в социалните мрежи и интернет.
Занимаваш се и с кино, и с театър. Кое предпочиташ и защо?
И двете много ми харесват. Но снимачният процес ми се струва доста по-организиран от всички процеси в театъра. Особено в държавните театри, където често съм срещала хора без мотивация и желание за работа, докато в киното всички са много надъхани и работят на макс. Може би защото не са заплатаджии (хаха).
Трудно ли е да се прави изкуство в България?
Не е трудно да се прави изкуство в България, трудно е да се издържаш от изкуство в България. Възхищавам се на всеки, който успява.
Вижте филма -feeling тук:
За актуална информация околo – feeling и екипа му посетете страницата на късометражния филм във Фейсбук.
