Хвърчащите хора: Филип Захариев

Филип Захариев е глътка свеж въздух в мръсното ни време. Той е шеф-готвач, фотограф, пътешественик, писател. Живее и работи в най-северния град в света, където белите мечки са повече от хората.

Той е огромна, свободна и търсеща душа. Вдъхновение за всеки, който се е докоснал до него. Той е от хората, които обикваш моментално.

Филип Захариев е скромен и тих

и отговаря на почти всичките хиляди съобщения, които получава от своите почитатели всеки ден. Животът му е динамичен и за две седмици можеш да го откриеш във Филипините, в София, в любимия Видин или в селото, където живеят родителите му. Описа пътешествията си по света в две книги, които постигнаха невероятен успех. Има хиляди последователи в социалните мрежи.

Поговорихме с Филип Захариев, за да имате възможност и вие да се докоснете до този чуден и вдъхновяващ човек.

Филип, къде се намираш в момента? Опиши ми какво виждаш пред себе си?

В момента съм в едно рибарско селище в Китай. Времето е малко лошо и снимките ми няма да са много хубави, но това, което виждам, е повече от интересно. В момента виждам едно куче, същото като Хачико, което малко ми изкара акъла, защото не маха с опашка и хич не е усмихнато.

 Има и една баба, която кротко си реже един дайкон (бяла ряпа) с една огромна манара (брадва) пред вратата на къщичката си, която е построена върху дървени греди вътре в самата река.

Какво най-много те впечатли във Филипините и Китай? Защо реши да дойдеш точно тук?

Във Филипините – хората, в Китай – храната. Филипините са едно такова особено място. Повечето хора, като чуят Филипините и веднага в главата им се появяват палми и плажове с тюркоазени води. Повечето хора отиват там точно заради това. Обаче тази страна е толкова много повече от това да те пече слънце и да ти влиза пясък в задника. Тази страна има толкова много лица. Столицата Манила е град, който не ти трябват много усилия, за да намразиш. Пък и да обикнеш, заради хората! Прекалено големи сърца имат тези филипинци.

А самият град е отвратителен. Да се придвижиш от точка до точка, трябва да имаш ужасно здрави нерви, не можеш да си представиш. И противогаз. В рамките на един ден може да ти се наложи да се возиш на метро, на автобус, на триколка, на джипни (едно малко шарено автобусче, в което всички са нагъчкани като кокошки и не можеш да се изправиш), на моторче и даже на кон. На мен ми се наложи. Накрая на деня си смазан. Но пък ако попиташ някой човечец за посоката, ще ти отдели двайсет минути, ако се наложи, за да ти помогне.

Манила има стотици гета

Около четири милиона души живеят в тях. И не, не са опасни.

Хората в гетата живеят като животни, но не са такива. Най-обикновени хора са си. С чувства и интереси. Свирят на китари и играят много баскетбол. В тази страна баскетболът е нещо огромно! А, и пеят, май всички филипинци могат да пеят страхотно. Музиката също е голяма част от живота им. Дори служителите в обществените сгради си пеят докато работят. В гетото, хората са усмихнати и всеки те поздравява. По очите им си личи, че ти се чудят на акъла какво правиш там, но не те разпитват глупости. Много е странно. В гетото се чувстваш повече добре дошъл от всякъде другаде! Като че ли в бедните страни хората са много по-човеци. Когато отидеш на някой от другите острови, е там вече е друг свят. Там вече е трудно да се опише.

Наех си едно моторче за 10 дни и обикалях селата из джунглата. Тези хора са толкова близо до природата. Във всеки смисъл.

Животът им е толкова спокоен! На моменти ми потичаха сълзи от щастие, просто ей така, докато си се возя и гледам дивата непокътната природа, малките селца, всяко от които задължително има училище, църква и баскетболна площадка. 

В Китай, както казах, храната е велика. Там просто хората имат култура на хранене. Обаче повечето хора са неприятни. Не ми харесаха, като цяло. Изключение правеха само пътуващите хора сред тях. Единствено те се държаха нормално с мен. Когато се опитвах да поискам помощ, за да се придвижа с градския транспорт, никой не ми обръщаше внимание.

Никога не съм се чувствал по-незначим

Направо невидим! Все едно не съществувах.

Това хем ме ядоса, хем ме натъжи. Опитваш се най-учтиво, с усмивка на лице, да попиташ някого нещо, а той те отминава като пътен знак. Подвикваш отново извинете, извинете, но… нищо. В общи линии първото ми впечатление от тези хора беше ужасно. Всички са сериозни и никой не се усмихва. Всеки бърза нанякъде, а в същото време не вдига поглед от телефона си. Хората там вървят благодарение на периферното си зрение. Всички!!! Те не се поглеждат дори. Всеки си е потънал в телефона. Тук-там някоя бабка или дядо в метрото не държат телефон. Тъжно е. Роботизирали са се напълно. И май целият свят натам се е запътил.

Къде си ял най-вкусното нещо на света?

Най-вкусното нещо на света съм ял в Хонг Конг. Един рамен, който ми отнесе главата. Приготвят го в едно малко японско ресторантче, в един много стар търговски център (Dragon center) в старата част на Хонг Конг, който е там от десетки години. Намира се много трудно, защото е на седмия етаж и е забутан в дъното на един коридор. Има четири масички и барплот, точно пред кухнята. И въпреки че е толкова забутан, понякога трябва да чакаш повече от час за да седнеш. Местните си го знаят и си го обичат.

Имат много интересна система на сервиране. Поръчва се отвън, чрез машина. Все едно си купуваш кола или шоколад от уличен автомат. Измислили са го хората. Връщах се два пъти после за тоя рамен. Беше просто съвършен!

Кое е мястото, където се чувстваш най-добре?

Най-най-добре си се чувствам във Видин. В Градската градина, вкъщи и при родителите ми, които си построиха къща в едно село до Видин. Иначе другите места са Свалбард, където си живея, и Санкт Петербург, където някак си също се чувствам като у дома.

У нас в последно време станаха много модерни така наречените концептуални вечери /Pop up dinner/. Ти самият си гост-шеф на такива у нас и в чужбина. Каква е разликата тук и там?

Не, нямаме култура за това и  го заявявам категорично и най-отговорно! В нашия ресторант сме правили такива вечери с няколко от World’s 50 best restaurants, а и съм имал и българска вечеря с гост от България. Повярвай ми, не сме проявили и капка различно  отношение към гостите. Организацията и отношението е било едно и също към всички, без значение от Москва, Стокхолм, Осло, София или където и да било са. Правили сме така, че всеки един от тях да се чувства перфектно и да бъде щастлив, че е наш гост.

Това, което срещнах тук, направо ме потресе! Нямам думи да  изразя разочарованието си от всеки един аспект в провеждането на една такава вечеря тук. И като организация, и като отношение. И съм доста скептичен, че това някога ще се промени. Мисля си, че нашият манталитет пречи на всичко. За това ще сме си все на опашката на Европа.

Защо избра да живееш в Норвегия?

Когато бях по-малък исках да изкарвам много пари. На 20 г. вече бях твърдо решен, че искам да работя някъде извън България и Балканите. На 21 г. вече бях уморен от безразличието на колегите ми във всички ресторанти, през които преминах, както и от алчността и абсолютната некомпетентност на собствениците, което, колкото и критикарско и надменно да звучи, до голяма степен си се е запазило и до днес тук, с много малки изключения. Норвегия тогава беше недостижима за мен.

На 23 г. вече работех във Финландия и страшно много исках да отида в Норвегия, защото стандартът беше доста по-висок. И във финансово отношение, и като култура на готвене. Просто бяха далеч, далеч пред останалите. И до ден днешен винаги Норвегия, Швеция и Дания са на първите позиции в Bocuse d’Or. Кандидатствах на стотици места в Норвегия, но без успех.

Лека-полека натрупах ценен опит с цената на адски много усилия и намирането на работа в Норвегия вече не беше проблем, въпреки зверската конкуренция.

Даже стана така, че там, където живея в момента, което пък е един архипелаг, собственост на Норвегия, но на 1000 км северно от най-северната ú точка, ми предложиха работата. Тук вече не дойдох заради парите, а заради самото място и приключението да живееш на самия край на света сред ледове и полярни мечки.

Както и възможността да имам собствена кухня, в която аз определям правилата. За мен това е важно, защото винаги ми е тежало, когато не мога да наложа собствените си виждания за нещата. Повечето главни готвачи са големи гъзове, с голямо его и не приемат мнението на тези под тях, което е ужасна грешка. Та, за това съм в Норвегия. Там съм свободен и щастлив.

Къде живеят най-странните хора, според теб?

Най-странните хора живеят във Финландия! Аз съм убеден, че финландците са продукт на някакъв експеримент на световните лидери. Ако не вярваш в илюминатите, иди поживей във Финландия.

Прочетете още… една вдъхновяваща история – тази на Ана и Вячеслав – българи на колело из Америка

Има ли нещо, което не обичаш да готвиш?

О, много неща не обичам да готвя и не бих готвил. Примерно, храната, която виждаш като отвориш едно пластмасово, разпердушинено меню, което обикновено е едно и също в повечето български механи и ресторанти в провинцията и по морето. Направо тръпки ме побиват от това. Всъщност, може би и това бих готвил, но по съвсем различен начин. Сложен е този въпрос!

Ако се снима филм за живота ти, кой актьор искаш да те изиграе?

Не знам, някой хубав!

Ако искате да научите и видите повече за това как изглежда света през погледа на Филип Захариев, надникнете в книгите му – Да осъзнаеш колко си малък и Където корабите умират.