Алфи. Четеш името и… тук следва прозявка. Толкова прозаично-тривиално да си кръстиш филма с име на мъж или пък на жена, или двете (Ромео и Жулиета са изключение). Нелепо заглавие, което, кълна се, няма нищо общо с АЛФ. И тук започва иронията.
И да вметна, все пак, този филм – Алфи – e римейк, а щом нещо се прави отново, вероятно има защо (Спомнете си Yesterday на Beatles – над 200 кавъра!). Ето моите 10 причини защо си заслужава да се гледа Алфи.
Това е филмът, който:
1. Накара мъжете да носят розово (Само мъж, лъхащ на мъжественост, може да си позволи това – цитат по памет)
2. Остава. С монолозите на Джъд, със сценария си.
3. Джъд Лоу се рее в главната роля. Рее се с чувствата и мечтите ви. Тази роля е създадена за него. Според мнозина.
4. … се смее и плаче заедно със зрителите си. Комедийните ви потребности ще бъдат задоволени, заедно с интелектуалните ви.
5. Филмът, който съдържа истини толкова на брой, колкото самата Библия (простете ми за светотатството).
6. От него идва прословутата фраза: Whenever you meet a beautiful woman, just remember somewhere there’s a man who’s sick of ******** her.
Чистотата на помислите и писанията ми не позволяват да го пиша на родния, български език.
7. Това е филм за самотата там, където най-малко очакваш.
8. В него Алфи си говори с нас, флиртува с нас, разказва ни мислите си – това е то комбинацията филм-книга, обвита в едно вкусно цяло, което горчи, че дори и пробива път на сълзите ни. Една интимна, час и 46 минути среща между нас и Алфи.
9. Подсеща ни, че всички сме тук, малки и разголени – реалността е в Алфи. Разпознаваме се в масовката.
10. Ще се насладите на страхотен британски акцент. Всички, които учат английски език, ще допълнят познанията си с това-онова. Какво визирам – първите пет минути (за начало).
Все съм се чудела що е то драма и комедия в един филм. Че как е възможно това? Драматична комедия или комедийна драма? Алфи разгада мистерията.
Факт е, че режисьорът му Чарлс Шайър стои зад някои не особено впечатлителни творби – леки, лесносмилаеми комедийки. До този момент. Тук е надминал не само себе си, надминал е една епоха.
Кой идва на помощ? Музиката, дами и господа, музиката е излязла изпод перото на тримата мускетари Мик Джагър (Ролинг Стоунс), Дейв Стюарт (Юритмикс) и Джон Пауъл (П.П. Обичам те, Ледена епоха, Шрек, X-Мен, Лице назаем).
Звучи добре. Меко казано.
Алфи е за ценители. И не само
Има комерсиалност, колкото си щеш. Но аз само нахвърлях щрихи. Цялата картина оставям на вас. Открехнах малко вратата. Защото вратата Алфи трябва да бъде побутната, да се влезе смело и да остане вечно отворена в ума ни.
P.S. Забелязахте ли мотото на филма?
