Реалността на съвременния живот е тясно свързана с информацията, глобализацията и всичко, което научаваме за света. Информационният поток е важен за нас и децата ни, той не само ни обяснява какво се случва около нас, но и дава посока на позицията ни спрямо това случващо се.
Дори и да ни се иска, не е възможно да се дистанцираме от заобикалящата ни реалност, макар някои хора да се опитват да го правят като съзнателен избор след активното си социализиране.
Невъзможно е и да изолираме децата си от активния социален живот и информационния поток, защото така рискуваме да ги затрудним в социализацията им и опознаването на света (незивисимо от факта, че го правим с чисти намерения). Обратната ситуация е, когато оставим своите деца да възприемат всички послания от заобикалящата ги среда и да се доверяваме на външните регулатори в лицето на държавата, СЕМ, редакторите в телевизията и т.н. И двете ситуации са крайни, а всичко крайно е неблагородно, както са открили мъдрите в миналото.
Къде е средният път, има ли такъв и как да го открием?
Децата принадлежат на своето време, неговите нрави и технологии, наивно би било да ги лишаваме от контакта с тях, но и би било глупаво, ако им позволим да превърнат технологията само в играчка. Като възрастни ние разполагаме с критично-логическо мислене – сега четете този текст и преценявате дали има смисъл в неговите твърдения. На базата на тази преценка, ще приемете или отхвърлите неговите идеи.
Същото е и с децата, но при тях психичните защити не се случват толкова чрез критично мислене, а през емоцията, която преживяват. Ако телевизията, интернет или някое устройство носят положителни за тях емоции, вие много трудно ще ги убедите да са критични спрямо технологията.
Коварното на информационния поток е, че бомбардира детското внимание през емоциите и удоволствието
По тази причина на повечето от нас ни е трудно да убедим децата си да не прекаляват с гледането на филмчета по телевизията, играта на таблета, използването на телефона за забавление и т.н. Същото като с яденето на шоколад – трудно е да накараш дете (а и възрастен) да спре да прави нещо, което му харесва и му носи приятни изживявания. Струва ли ви се безнадеждна подобна ситуация? Всъщност има нещо, което може да помогне – развиване у детето на самодисциплина и самоконтрол. Само те делят малчуганите от пълното пристрастяване към цифровата емоция.
Аналоговото преживяване често пъти е скучно и бавно за вашите деца. Самоконтролът, обаче, ще се случи на базата на вашата критичност и външен контрол. За да стане това, трябва да управлявате средата в своя дом. Например – ако сте сложили телевизор в детската стая, то вината, че малкото се задържа повече пред синия екран, е не негова, а ваша. Да, така е по-лесно, детето се занимава, пази тишина и не пречи на възрастните да свършат някоя и друга работа… Същата е логиката и с всяко друго устройство.
Пак казвам – децата трябва да имат достъп до технологиите, но спрямо своята възраст. Освен това запомнете, че не трябва да им натрапвате технологиите и ако например те самите не са пожелали таблет, няма нужда да им го купувате. Ако подхождаме критично и контролирано спрямо информацията и устройствата, няма да ги надценяваме и да им придаваме толкова голяма важност.
И пак ще уточня: не е проблемът в технологията или глобализацията, а в нашето отношение към тези процеси. Затова бъдете критични и научете децата си да се наслаждават на технологията, но да не я надценяват и поставят на пиедестал.
Прочетете още…
