Флоренция – цветето на Ренесанса

ПИАЦА ДЕЛЛА СИНЬОРИЯ

Мястото, в което буквално се влюбих, е площадът пред Градския съвет – Пиаца делла Синьория. Това е самото сърце на града и в продължение на столетия е било сцена на публични речи, церемонии, срещи, бунтове и екзекуции. Пространството се доминира от Двореца на Синьорията с прекрасните скулпури и фонтани пред него – паметникът на Козимо I Медичи, фонтанът на Нептун, копие на микеланджеловия Давид и т.н. Почти от всички страни по площада са разположени кафенета и ресторанти, които са в партерните етажи на красиви благороднически дворци. Заведенията са вероятно най-скъпите в града, но не са недостъпни.

Точно срещу главния вход на двореца е разположена една готическа постройка – Лоджия деи Ланци. Името й идва от италианското название на германските наемници на дук Алесандро, които били разположени първоначално под нейния покрив. С времето се е превърнала в своеобразен музей на открито, благодарение на множеството статуи, с които е била декорирана. Скулптурите са впечатляващи като символика и изработка. Сред тях е фигурата на Персей, убиващ Горгоната Медуза, копия на древногръцки фигури и т.н.

Непосредствено пред фонтана на Нептун на земята има бронзова плоча с текст. За мен това е особено специално място, пълно със символика и драматизъм. Каква е неговата история вижте в текста за Кладата на суетата и божият бич Савонарола.

ПАЛАЦО ВЕКИО

Дворецът на Синьорията или Палацо Векио (Старият дворец) е политически център и резиденция на управителите на Флоренция до XV в. Тогава Медичите преместват резиденцията си в огромния дворец Пити на отсрещната страна на реката.

Първото помещение, в което попадаме е Залата на петстотинте. Леонардо да Винчи имал поръчка да изрисува на една от стените на тази зала Битката при Ангиари. По същото време на отсрещната стена Микеланджело трябвало да нарисува Битката при Кашина. В крайна сметка и двете творби не видели бял свят.

Микеланджело успял само да подготви картоните, от които щели да се нанесат на стената основните фигури. Картоните били унищожени по-късно по време на гражданската война. Леонардо пък решил за използва нова техника, а и бил противник на войната и затова работата по тази творба хич не му споряла.

В крайна сметка той се отказал от нея

Изкуствоведи твърдят, че ако е била завършена, Битката при Ангиари вероятно е щяла да бъде най-забележителното му произведение. Картината престояла известно време в залата, мнозина художници направили нейни копия, които могат да се видят днес в галериите по света. Най-известното копие е дело на Рубенс и се пази в Лувъра.

В Залата на петстотинте, на мястото, където трябвало да има шедьоври на Леонардо и Микеланджело, днес има фрески на Джорджо Вазари. Една от тях е прочутата Битката при Марчано. На нея са известните думи Cerca Trova (търси и ще намериш). В началото на 2012 г. италиански учени обявиха, че са открили останки от прочутата фреска на Леонардо да Винчи Битката при Ангиари точно под Битката за Марчано. Предполага се, че Вазари, който бил изключителен почитател на Леонардо, вероятно е оставил знак към скритата под творбата му фреска на да Винчи – именно с думите Cerca Trova.

На горния етаж, в една от галериите над Залата на петстотинте се намира погребалната маска на Данте Алигиери. Учудващо въздействаща. Сякаш отлята вчера, запечатала спокойното изражение на един не особено красив, но излъчващ интелигентност и одухотвореност, мъж.

Останалите зали, държавните апартаменти, параклисите и т.н. са богато декорирани. Красота, подобаваща на истински дворец, изпълнена от най-големите майстори на времето си – Микеланджело, Верокио, Вазари, Донатело, Тинторето, Веронезе, Бронзино и т.н.

БАЗИЛИКАТА САН ЛОРЕНЦО С МАНАСТИРА И ГРОБНИЦАТА НА МЕДИЧИТЕ

Недалеч от Дуомото, в посока към централната гара на Флоренция, се намира една от най-старите църкви в града – Сан Лоренцо, осветена още през далечната 393 г. от епископа на Милано св. Амброзий. Преди построяването на Дуомото, тази древна базилика е била основният християнски храм във Флоренция.

По времето на прочутата династия Медичи църквата е реконструирана и разширена, тъй като играела ролята на семеен храм. Интериорът й е дело на Брунелески. Впоследствие, в едно от крилата й Микеланджело оформя гробницата на Джулиано и Лоренцо Медичи. Имал е за задача още да направи и облицовката на църквата, която и до ден днешен стои незавършена. В миналото за празници и специални чествания, била окачвана временна фасада, обикновено от дърво. И днес по фасадата могат да се видят металните халки, на които се окачвала празничната украса.

Отляво на църковния вход, през градината на манастира, се стига до входа на Библиотека Лоренциана – първата обществена библиотека във Флоренция. Основана и оформена отново по поръчка на династията Медичи. Изключително богата на древни ръкописи. Първата зала и просторната читалня са проектирани от Микеланджело Буонароти, а вестибюлът е дело на Вазари и други именити архитекти.

На гърба на базиликата е изградена гробницата на Медичите – изключително впечатляващ и важен за архитектурата и историята на изкуството обект. Куполът му изключително много прилича на купола на катедралата. За да се достигне до мавзолея на благородниците, се минава първо през просторна крипта. На горното ниво се намира осмоъгълната Капела на Принцовете,

пищно облицована с мрамор и скъпоценни камъни

Един малък коридор води от капелата към новата сакристия, която е проектирана и изпълнена от Микеланджело Буонароти. Залата е в черно-бялата гама, изключително семпла, изумително стилна, гениална в простотата си. Това е първият архитектурен опит на великия творец и резултатът е просто великолепен.

Трябвало е да съдържа четири саркофага – на Лоренцо Великолепни и брат му Джулиано, убит в катедралата (вероятно най-известният ренесансов флорентински атентат), както и на двама техни наследници със същите имена. Единствените два завършени саркофага са на по-неизвестните Медичи. Микеланджело така и не започва работа по гробниците на покровителя си и неговия брат.

По-късно костите на прочутите Лоренцо и Джулиано все пак са преместени тук и оставени да почиват под красивите скулптури на най-големия майстор с длетото, чийто талант е бил под опеката на Лоренцо. Над саркофазите стоят две скулптури – на младшите Медичи, отново дело на великия творец.

БАЗИЛИКАТА САНТА КРОЧЕ

Говорейки за гробници и Микеланджело, не можем да пропуснем неговата собствена гробница, която се намира в базиликата Санта Кроче. Първа вдясно от главния вход. Проектирана от Вазари, изпълнена от неговите ученици. Фигурите отстрани на саркофага представляват Скулптурата, Художественото изкуство и Архитектурата. Микеланджело умира през 1564 г. в Рим на почти 90-годишна възраст. Тялото му е пренесено в родната Флоренция.

Базиликата представлява пантеон на великите умове на Ренесанса. Точно до гробницата на Микеланджело е разположена тази на Данте Алигиери, която стои празна и днес. Както е известно, Данте е прокуден от родната Флоренция по обвинение в корупция през 1301 г. Умира в Равена, а жителите на града никога не се съгласяват да върнат тялото му в родния град. Точно срещу гробницата на Микеланджело, от лявата страна на храма, е саркофагът на друг велик ум – Галилео Галилей.

В цялата църква, на възпоменателните плочи на пода и по стените, до саркофазите и кенотафите могат да се прочетат още много прочути имена – на Гулиелмо Маркони (откривателя на радиото), на Николо Макиавели (философ и историк), на Джоакино Росини (композитор) и много други. Не всички са погребани там, но им е отдадена своеобразна чест. И то до степен да няма къде да стъпиш в предната част на църквата.

Продължава на СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА.