ПАЛАЦО ПИТИ И ГРАДИНИТЕ БОБОЛИ
Дворецът Пити е построен от богатата търговска фамилия Пити в съревнование с Медичите, които по същото време (в средата на XV век) изградили едноименния си дворец от другата страна на реката. Медичи отказали на Брунелески да построи двореца им, тъй като предложението му било твърде разточително. Лука Пити обаче не се поколебал и възложил на известния архитект да реализира пищния си проект. Пити обаче загубили надпреварата.
Похарчили за строежа на двореца повече, отколкото можели да си позволят и фалирали. Били принудени, век след началото на строежа, да продадат пищния си дворец на … Козимо I Медичи. Оттогава този дворец остава неизменно свързан със седалището на властта – при Наполеон и след обединението на Италия също. По времето, когато за кратко Флоренция е столица на Италия, Палацо Пити е използван като кралската резиденция на Виктор Емануил II. Днес в него е разположена Палатинската галерия, в която са изложени творби на майстори като Рафаел, Андреа дел Сарто, Ботичели, Тициан, Веронезе и т.н.
Градините на двореца Боболи са не по-малко прочути. Разположени са на стръмен хълм под формата на огромен триъгълник. В началото им, откъм двореца, е изграден амфитеатър. В центъра му е поставен обелиск, взет от храма на Амон в Луксор. Голямата вана в сив гранит пред обелиска пък е донесена тук от Термите на Каракала в Рим. Оттам насетне следват лехи с цветя, поляни, фонтани, павилиони и специални конструкции. Голяма площ, перфектно организирана, от която се разгръща прекрасна гледка към стария център на Флоренция.
ГАЛЕРИЯ УФИЦИ
Сградата на прочутата галерия е построена под ръководството на Вазари. Още от създаването си тя служела на администрацията, но в нея се съхранявали и някои от значимите произведения на изкуството, собственост на Медичите. От двете страни на сградата има множество скулптури на някои от най-великите флорентински учени и творци.
На практика това е най-старата картинна галерия в света, най-значимата в Италия и една от най-известните в Европа и света. Безбройни са шедьоврите, някои от които представляват най-високите достижения на западноевропейското изкуство. Там могат да се видят творби на Джото, Паоло Учело, Доменико Гирландайо, Филипо Липи, Мазолино, Мазачо, Андреа дел Сарто, Тициан, Верокио и т.н. Едни от най-прочутите произведения, заради които стотици посещават галерията всеки божи ден, са картините на Сандро Ботичели Раждането на Венера и Пролет; Благовещение на Леонардо да Винчи; Светото семейство (Тондо Дони) на Микеланджело.
МУЗЕЯТ ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ
Този музей е посветен на историята на науката. В него са изложени единствените оцелели до днес инструменти, разработени от Галилей, сред които и телескопът, с който той открива четирите луни на Юпитер. Събирането на инструменти на науката започва още по времето на Козимо I, а династията Медичи покровителства науката със страстта, с която покровителства изкуството.
В музея има обособени зали, посветени на астрономията, картографията, навигацията, изкуството на войната, света на биологията и физиката, механиката, оптиката, електромагнетизма и т.н. След посещението си там, човек и толкова въодушевен, че не може да не възкликне – „Ама наистина всичко е започнало тук!“
МУЗЕЯТ ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
Натъкваме се на този малък и не особено значим музей съвсем случайно. В него няма оригинали. Той е просто една колекция, събрала макети на изобретенията на великия творец и копия на повечето му произведения. Място, на което човек може да добие бегла представа за разностранния гений на Леонардо. Има малка кабина с огледала, макети в реален размер на прототипите на танка, на парашута, на картечницата, на хеликоптера.
Когато се срещам с децата след първото им посещение там, те са буквално превъзбудени. Една през друга се надпреварват да ми обясняват колко са интересни „пушките“ и „огледалата“. А месец по-късно ги засичам пред огледалото у дома, една зад друга, разкрачени и с разперени ръце – точно пресъздаващи леонардовия Витрувиански човек. Понякога най-незначителните неща, но докоснати от гений, могат да се окажат най-вдъхновяващи.
ПОНТЕ ВЕКИО
Това е най-старият мост във Флоренция. Той на практика съществува още от римско време, когато колоните били каменни, а пътят дървен. Няколко пъти разрушаван при наводнения, но възстановяван – за последен път през 1345 г. Първоначално на моста се заселили касапи, а след тях още бакали, ковачи, обущари. През 1591 г. Фердинандо I нарежда всички да напуснат моста, освен златарите.
Оттогава до днес това е място, на което се предлагат злато, бижута, най-скъпи часовници. Отдалеч погледнати магазинчетата изглеждат някак схлупени със старите си козирки. Но щом ги доближиш, разбираш точно за какво става въпрос – тук са представени марки, които не се срещат често и които са символ на съвършенство, лукс и висока цена.
ПИАЦАЛЕ МИКЕЛАНДЖЕЛО
Мястото, от което се правят най-хубавите панорамни снимки на Флоренция, е Пиацале Микеланджело. Голяма панорамна тераса на южния бряг на река Арно. На площада е издигнат паметник на гения на Микеланджело. На него са представени някои от най-известните произведения на великия творец – Давид и скулптурите на Деня, Нощта, Здрача и Зората от Гробницата на Медичите.
Когато за пореден път напускаме този прекрасен град, давам дума на дъщеричките си, че със сигурност отново ще се върнем. Не знам кога ще е. Дали изобщо ще се случи в близките няколко години. Моля се да съм жива и здрава, за да го направим тогава, когато децата ще са достатъчно големи, за да осмислят зряло видяното там. Но със сигурност мога да кажа, че този град влезе под кожата ми и вероятно винаги ще фигурира в челната петица на любимите ми градове. История, изкуство, култура, наука, красота и най-вече – свободата на човешкия дух – такова уникално съчетание не се среща често.
