Футболът – най-важното от всички маловажни неща

В дните, когато светът е футбол, ежедневието ни се изпълва с примери за невероятни обрати. За невъзможното, което във финалните минути неочаквано става възможно. Истории за надбягване, надмогване, надценяване и разбира се, за победи.

Истории като на кино, като от риалити шоу, като театър, но много по-истински. Не заради картоните обаче. Не. Просто такова зрелище, наблюдавано на живо от препълнени с публика стадиони и от още милиони пред екраните, не е предлагала нито една театрална постановка от римско време насам.

Нищо чудно, че по време на големи първенства всичко е футбол. Рекламите. Разговорите в офиса и след работа. Дори спомените ни, в които изплуват всички паметни футболни моменти. Отсяваме сред тях изказванията на големите в спорта. Защото, както отбелязва Ариго Саки:

“ФУТБОЛЪТ Е НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ВСИЧКИ МАЛОВАЖНИ НЕЩА.” 

Саки, днес 70-годишен, е известен като италианският футболен треньор, който променя коренно играта през 80-те. Ръководил е Парма (който, докато е в Б-групата побеждава Милан), после Милан (който под треньорството му печели всички възможни титли), а също и националния отбор на Италия.

Така че тъкмо той може да даде оценка на италианския футбол. И го прави, ето как:

“Италианският футбол е игра на страха. Двама нападат, десет се защитават, а младите момчета стоят на пейката.” 

За работата на футболистите пък бихме се обърнали към покойния Боб Пейсли:

“Бащата на бъдещата ми жена ме попита с какво се занимавам. Казах му, че съм футболист. А каква ти е професията, настояваше той. Отговорих му, че професията ми е футболист. Предвид изражението му, реших да добавя, че умея и да редя тухли. Той веднага се оживи.”

Пейсли е бивш футболист и един от най-успешните футболни мениджъри в британската история. Прекарал е с Ливърпул близо 50 години – като халф, физиотерапевт, треньор и мениджър. Представете си го да казва на футболистите си:

“Ако не знаеш какво да правиш с топката в наказателното поле, просто я вкарай във вратата. След мача ще анализираме какво друго си могъл да сториш.” 

За своя принос към обора все пак Боб Пейсли е бил доста скромен:

“Моята работа в Ливърпул невинаги е била успешна. Веднъж например станахме втори.” 

Какво още си заслужава от знаменитите коментари за най-популярната спортна игра на големите имена в нея, някои – вече част от миналото ѝ, а други – все още на терена? Да си припомним заедно…

“Победите никога не доскучават. Спечелете 10 поредни мача и пак ще се хвърлите в 11-ия.” 

Зинедин Зидан

“Ако владеете топката, трябва да направите терена възможно най-голям. Ако топката е в съперника, сте длъжни да го направите възможно най-малък.”

Йохан Кройф

“Играта се забравя, резултатът остава.” 

Валерий Лобановски

“Да препускаш – това е за животните. За да играем футбол, ние се нуждаем от мозък и от топка.” 

Луис ван Гаал

“Най-добрата позиция за защита на вратата е в противниковото наказателно поле.” 

Джок Стейн

“Когато умра, никой няма да си спомня с кого съм се срещал, с кого съм се карал и колко коли съм съсипал, защото това не е важно. Всички ще помнят играта ми.”

Джордж Бест

“Не обичам комплиментите. Предпочитам да слушам критика и да я опровергавам.”

Пол Скоулс

“Моята работа – това е агресията. Отивам на война. Ето с какво се занимавам. За мен това не е просто футболен мач.”

Рой Кийн

“Проблемът на съдиите е в това, че знаят правилата, но не разбират самата игра.”

Бил Шенкли

“Да имаш добри играчи още не означава, че имаш добър отбор.”

Марчело Липи

“Поех национален тим, но се надявам да го оставя като национален отбор.”

Луис Арагонес

“Защо да си купиш Ферари, ако го караш като ФИАТ?”

Златан Ибрахимович

“Всеки недостатък може да се превърне в преимущество.”

Йохан Кройф

Вижте още… Избрани цитати от Йохан Кройф