Преди повече от половин век, през зимата на 1965 г., американският журналист Гей Талийз е изпратен до Лос Анджелис от сп. Esquire, за да напише обширна статия за Франк Синатра. Когато пристига в Лос Анджелис Талийз се сблъсква с огромен проблем. Въпреки уговорката им, Синатра отказва да му даде интервю под претекст, че е настинал и трябва да се лекува.
Въпреки отказа на големия музикант, Талийз не се предава. Той остава в Лос Анджелис, надявайки се, че певецът ще оздравее и ще пожелае да се срещне с него. Това така и не се случва, което не попречва на Талийз да напише вероятно
най-добрия журналистически портрет на всички времена
“Той беше жертва на болест, толкова честа, че повечето хора биха я сметнали за тривиална. Но когато станеше въпрос за Синатра, тя можеше да го хвърли в състояние на мъка, дълбока депресия, паника, дори гняв. Франк Синатра беше настинал”, започва статията си Талийз.
Журналистът разговаря с колкото се може повече хора от обкръжението на Синатра – приятели, бизнес партньори, семейството му… Дори с жената, която се грижи за перуките на певеца. Така постепенно превръща липсата на достъп до Синатра в предимство. Понякога той просто наблюдава певеца от разстояние и описва това, което вижда.
“Най-отличителното нещо в лицето на Синатра бяха очите му – светло сини и напрегнати, очи, които за секунди можеха да станат хладни от гняв или да засияят от обич или, както сега – да изразят неясна отстраненост, която държеше приятелите му тихи и на дистанция”, пише Талийз.
Талийз работи върху статията цели три месеца
Резултатът е озаглавен Frank Sinatra Has a Cold (Франк Синатра е настинал) и излиза в априлския брой на Esquire през 1966 г.
“Синатра с настинка е като Пикасо без бои, Ферари без гориво – само, че по-лошо. Защото обикновената настинка ограбва Синатра от скъпоценност, която не може да бъде застрахована, гласът му, порязвайки дълбоко увереността му”, пише Талийз.
Frank Sinatra Has a Cold се превръща в един от образците на т. нар. Нова журналистика на 60-те и 70-те години, която използва похвати, характерни за художествената литература като диалог и водене на разказа от първо лице единствено число и която се налага чрез списания като The New Yorker и Rolling Stone и автори като Норман Мейлър, Том Улф, Труман Капоти, Хънтър С. Томпсън и др.
Според автора Гей Талийз ключово за успеха на статията му е умението да се чака.
“Не мисля, че младото поколение има търпението или дори знае как да получи нещата, които иска… Трябва да си размърдаш задника. Накарайте нещо да се случи, използвайки характер, проклетия ви стил, чара ви, красивите ви дрехи, увереността ви, търгашките ви номера. Знайте как да получите нещо без да разбиете нечие сърце и без да обидите някого”, казва Талийз.
През годините статията Frank Sinatra Has a Cold вдъхновява множество млади хора да навлязат в трудното и често неблагодарно поприще на журналистиката. Днес, от дистанцията на времето това е вероятно
най-добрият журналистически портрет
писан някога. И наистина, можете ли да посочите друга статия, на която 50 години след публикуването, е посветена огромен албум с твърди корици?
В края на миналата година, дни преди стотния рожден ден на Франк Синатра, издателството Taschen публикува книгата Frank Sinatra Has a Cold. В нея са включени
факсимилета на оригиналния ръкопис
с редакторските бележки в полетата, планът за структурирането на историята и списък с имена и телефони, които Гей Талийз използва за написването на друга история за Синатра.
Албумът Frank Sinatra Has a Cold струва 200 евро и всичките 5 хил. копия от него са подписани собственоръчно от Талийз. Книгата е отпечатана на старомодна ръчна преса и корицата е дуотонна, с акценти в синьо – цветът на очите на Синатра. В нея има снимки на Фил Стърн (1919–2014), който е
официален фотограф на Синатра
в продължение на четири десетилетия, както и на фотожурналисти като Джон Брайсън, Джон Доминис и Тери О’Нийл. Те представят Синатра в различните му превъплъщения – певец, шоумен, грижовен баща, холивудска знаменитост…
Прочетете оригиналната статия Frank Sinatra Has a Cold на сайта на сп. Esquire.
