Франс Халс е име, което често остава в сянката на други двама велики художници от холандския Златен век: Рембранд и Вермер. И все пак, има едно нещо, което отличава Халс не само от неговите съвременници, но и от всички големи имена в изкуството. Направил е най-гениалните си творчески постижения след 80-ата си година! Точно така,
Франс Халс е пример за късно разцъфтяване
Какво прави художникът до своята 27-а година и до днес остава неразрешена загадка. Знаем, че е роден в Антверпен, Белгия, но е отраснал и живял в Харлем, Холандия, където семейството му избягало от Испанската инквизиция. И където Халс е попивал занаята от друг емигрант, от Фландрия – Карел ван Мандер.
По-важното обаче е, че в началото на 30-те си години Халс рисува първия крайъгълен камък в Златната ера на холандското изобразително изкуство. Става дума за Банкета на офицерите от стрелковата рота Свети Георги – поредица от 5 невероятни групови портрета на Гражданската гвардия (градската полиция, създадена, за да защитава страната от испанците).
Започнати през 1616 и завършени през 1639 година, всяка от картините представя дузина фигури, пресъздадени с типичната за художника техника, която той тепърва ще развива.
Без предварително скициране
Нито една чернова не е намерена сред работите му. Радиографията, с която са изследвани картините му, също не открива предварително направени с молив очертания. Рисувано е директно с бои. Което е нещо нечувано за художник реалист, какъвто всъщност е Халс.
Само че той харесва свободното движение на четката по платното. А също и свободата да рисува не само онова, което вижда, но и което чувства по отношение на видяното. Похватът му е близък до импресионизма. С времето небрежните му мацвания с четката стават все по-дръзки и заедно с това – точни. Само Веласкес и Рембранд, в по-късния му период, демонстрират подобна изобретателност с маслените бои.
Силата на Халс стават портретите
Единични или групови, негова цел е да улови живота под повърхността, вътрешното Аз на всеки модел. А моделите обикновено са местният хайлайф и силните на деня. Тоест, онези, които могат да си платят да бъдат увековечени на платно.
За да улови така характерното за стила си мимолетно състояние на героите в груповите изображения, художникът ги кара да застинат в поза на движение. И после рисува всеки от тях поотделно, като постепенно сглобява индивидуалните сесии.
Отличително за него става и наслагването на нюанси от един и същи цвят в определена последователност. За да подчертае една или друга повърхност, тъкан, материя и за да им придаде усещането за движение. За израз. И за живот.
В по-късните си години Халс усъвършенства този похват във все по-тъмната гама. Което векове по-късно ще накара Ван Гог да преброи
27 нюанса на черното
в картините на Франс Халс. Някои историци обясняват тази тенденция с периода на бедност в живота на художника. Монохромните бои били по-евтини от кармините и лазурите.
Действително, въпреки успеха си приживе, художникът изпитва жестоки финансови затруднения. Женен два пъти, той става баща на 10 деца. Затъва в дългове. И се налага да работи допълнително – като реставратор, търговец с произведения на изкуството, експерт-оценител – за да изхранва семейството си и за да финансира усъвършенстването на картините си.
Най-добрите от тях – два групови портрета, рисува на 82-годишна възраст.
Две години преди смъртта си
Днес тези картини са сочени като пример за шедьоври в учебниците по история на изкуството. Едната изобразява управителките на приют за стари хора. В сградата на същия приют днес се помещава музеят на Франс Халс в град Харлем!
В другия портрет присъстват управителите на болница Света Екатерина. И двете картини са в типичните за Халс тъмни краски. С десетките дълбочини на черното. Черен е и надгробният камък на художника в местната катедрала Свети Баво.
Наследството на Халс
както можете да се досетите, не било никак голямо. Поне що се отнася до пари. Самият художник се надявал да бъде приет в приюта, чиито управителки нарисувал.
От гледна точка на изкуството обаче Франс Халс е повлиял много артисти от онези години. А и далеч след това. Четирима от синовете му също тръгват по неговите стъпки. Ала сриващият се пазар, промяната във вкусовете и гражданските войни им пречат да постигнат бащиния успех.
