Фреди Меркюри е от онези хора, родени, за да бъдат известни. За тях може да прочетете всичко и с лека ръка да го приемете за истина, независимо колко фантастично би ви прозвучало в първия момент. С такова впечатление оставам, докато чета книгата на Рик Скай Шоуто трябва да продължи.
В нея британският журналист сглобява пъзела на живота на известния рок музикант от спомените на
най-близките приятели и колеги на Фреди Меркюри
собствените си впечатления от срещи с него, публичните му изяви, концертите и дивите партита, които е организирал вокалистът на Queen. Страхотна е разликата, която Рик Скай очертава между сценичния образ на звездата Фреди – отворен, жаден за внимание и интерес, провокативен и често артистично краен до скандалност. И човекa Фреди. Тих, дори скромен, плах, внимателен, земен и човечен.
Една от чертите, които правят най-добро и силно впечатление в образа на британската рок звезда, е неговата щедрост. Характеристика, присъща на всяка голяма душа. Тъкмо каквато е била тази на Фарук Булсара, както е рожденото име на музиканта. Човек, известен със страстта си да пазарува и пилее пари като че ли банкнотите ще излязат от обрaщение. Но и човек
безкрайно щедър към приятелите
и хората като цяло. Подбрах за вас един кратък откъс от книгата на Рик Скай, който най-точно илюстрира що за натура е бил Меркюри. Добър повод да си спомним за един от най-големите таланти на английската музикална сцена в края на 20-и век. Приятно четене!
“Колкото и да обичаше да задоволява прищевките си, с още по-голяма радост Фреди проявяваше щедрост към познати, приятели и любовници. Беше рядко щедър за рок звезда и даряваше заобикалящите го не само с дрънкулки, а и с луксозни коли и скъпи жилища.
В треска за пазаруване често отиваше в Херъдс и купуваше подаръци за хиляди лири. Веднъж похарчи 5 хиляди за парфюми на всички жени, които познаваше. “Никога не пазарувам напразно”, казваше той.
“Имам толкова много приятели, на които да подарявам. Обичам да изсипвам рога на изобилието върху околните. заслужава си дори само за да видиш усмивката по лицата им.”
Но едно нещо, което никога не успя да купи, бе нова къща за родителите си, които, въпреки настояванията му, отказваха да напуснат малкия си дом “близнак” във Фелтъм под шумното самолетно трасе край Хийтроу.
Дори в последните месеци на живота си не престана да купува ценни картини и да прави подаръци на приятелите си. В годината на смъртта си обикаляше да търси къщи за десет от най-близките приятели. За тях плати около един милион лири. Запознати с нещата хора твърдят, че малко преди смъртта си е изразходвал значителна част от своите 28 милиона за приятели. А и когато вече не можеше да става от леглото, не престана да разглежда каталози с произведения на изящното изкуство, мечтаейки за още по-луксозни покупки…”
