Този човек е истински чешит. Познат с име, което не е рожденото му. Но смятан за един от най-забележителните творци на Австрия. През 1957 г. Пиер Рестани пише за Фриденсрайх Хундертвасер: „Той е любопитен случай на идиопатия. Това е болестта на един изключителен талант, твърде бързо намерил почва във формалните елементи на език едновременно декоративен, експресионистичен, автосимволен“.
В първата част на този текст ви разказахме за детството на твореца и част от идеите, които въплъщава в своите зрелищни произведения на изкуството. За да си я припомните, кликнете върху текста в оранжево. В следващите редове от Lifebites.bg ще надникнем в реализацията на идеите му. И ще ви разкажем за някои от най-интересните и
познати творби на Фриденсрайх Хундертвасер
Хармонията с природата е ключ към щастието, а красотата води към него. Хундертвасер замисля повече от 50 модела на нови конструкции за преустройство на сгради и фасади. Къщата му във Виена слага знака на неговото творчество в градската среда.
И нищо чудно, че общината се обръща към него за построяването на общински жилища. За властите той е „човекът, който предлага щастие“. Този жилищен комплекс на ъгъла на Льовенгасе носи всички черти на художественото му творчество. Несиметрично разположени прозорци, дървета в интериора, цветност, вълнообразни линии, барокови колонади, луковични куполи. Къщата е представена като вертикално разположено селище.
Всяко жилище се отличава със собствен цвят
и специфично оформление на прозорците. Коридорите са с вълнообразни стени, грапава повърхност на подовете. Към жилищните сгради са предвидени общи съоръжения: лекарски кабинет, пералня, зимна градина, кафене, ресторант, магазини. Направо от апартаментите се излиза на терасовидни градини.
През 1991 г. Хундертвасер преобразява съседния гараж Калке в селище с място за срещи, кафене, търговски пасаж. Къщата на Хундертвасер става заложник на собствения си успех. Тя се превръща в отличителен знак на постмодерна Виена, но пък нейните обитатели непрекъснато се оплакват от туристите, които прииждат на тълпи.
Най-известното и забележително постижение на Хундертвасер в областта на екстериорния дизайн е пещта за изгаряне на битови отпадъци и градската топлоцентрала на Виена в Шпителау. Непривлекателната и неблагодарна маса от индустриални постройки, задръстени с тръби и метални части, се превръща в дворец-джамия, сякаш от приказките за 1001 нощ. И тук откриваме познати неща – терасовидни градини, залесени покриви, пъстроцветни фасади, брадати прозорци.
Доста са проектите от т.нар. повторно проектиране и оформяне – освен работата по фасадата се прави ново оформяне и преустройство на интериора. Музеят за фолклор в Ройтен, ресторант при Бад Фишау, гимназията Мартин Лутер във Витенберг, църквата Света Барбара в Бернбах, художествен център Кунстхаус във Виена, онкологичното отделение на Университетската болница в Грац. Преустройството на последното включва груба мазилка по стените, неправилни форми на подовите плочки, многоцветни врати с усукани трегери, асиметрия в декорацията. Направените изследвания върху болните показват положително влияние на новата среда върху тях.
Най-големият и вероятно най-перспективен проект е този в Блумау. Тук е вложена идеята за
идеалния град, основан на хармонията между човека и природата
Това е хотелски комплекс, разположен върху 35 хектара, предвиден за 1000 души. Днес предлага 250 стаи, 550 легла, два плувни басейна със сладка вода и 5 минерални бани. Жилищните пространства са разположени между тревисти склонове, които едновременно служат за филтриращи хумусни покриви и алеи за разходка. Къщата с тревен покрив е класически модел за хигиена, благоприятстваща природата.
Живописта на Хундертвасер е подчинена на идеите, които е превърнал в жизнено кредо. За масовия зрител тя е позната от плакатите, марките, знамената, художественото оформяне на предмети за масово ползване.
Фриденсрайх Хундертвасер има специално отношение към пощенската марка. Може би това е някакъв поклон към бащата, който той не познава, но който му е оставил серия от марки, която продава, за да заплати разходите по първата си изложба. За 20 години става световна знаменитост във филателията, предлагайки близо 30 модела на марки.
През 1979 г. президентът на Сенегал – Леополд Сесар Сенгор му поръчва пощенска серия. Черните дървета, Главата и Прозорците в цветовете на дъгата са малки картини, които греят в ярко жълто, сребърно, тюркоазено, ултрамарин. След този успех
името му във филателията е утвърдено
Образите върху марките, създадени от него, са красиви и носят мир. Използва конкретни поводи, за да изрази своето отношение и ангажираност. Изработва марки за ООН през 1983 г. в Ню Йорк, Женева, Виена по случай 35-ата годишнина на Международната харта за правата на човека. През 1984 г. получава наградата за най-красива марка и златния медал на италианския президент Сандро Пертини за марката от 1.20 швейцарски франка на ООН в Женева.
Фриденсрайх Хундертвасер е поддръжник на Европа на нациите, на разнообразието. Противник на оная Европа, която превръща малките във васали. Затова има специално отношение към малките държави, чието съществуване придава специален характер на Европа и дава надежда за по-добро управление по примера на швейцарските кантони.
Приема предложението на Княжество Лихтенщайн да постави началото на серия марки Почит към Лихтенщайн (1991-1993), а впоследствие да бъде неин координатор. Думите, които казва за марките, излъчват любов и топлота:
„Това скъпоценно късче изкуство достига до всички като подарък отдалеч. Марка, която не е била изпратена върху писмо, не е истинска марка, тя никога не е живяла. Тя трябва да понесе пощенското клеймо…“
През 1970 г. Фриденсрайх Хундертвасер за първи път посещава Нова Зеландия за своя изложба. Страната обаче придобива огромно значение за психологическото и емоционалното равновесие на твореца. Оттогава той
всяка година отива на края на света, за да се зареди с енергия
Хундертвасер обича страната, нейната природа и хора. Той ѝ посвещава книгата Аотеаора. Това е името, с което маорите наричат страната си – означава „дълъг бял облак“. В Нова Зеландия Фриденсрайх се чувства гражданин на света, но в ума и сърцето си остава виенчанин и същински австриец.
Той се превръща в най-страховития обвинител на тоталитарното мислене – критикува всичко от ядрената енергия до генетичните манипулации. Защитава наред от околната среда до организацията на жилищното пространство. Той е единственият ангажиран творец, който е на пост във всички горещи точки по света, за да разобличи злоупотреби с икономическа или политическа власт, технологично излишество или посегателство срещу природата.
“В природата няма зло. Злото идва само от човека. Той си мисли, че е длъжен да поправи природата и в това е най-непоправимата му грешка. Човекът не трябва да руши, а да съхранява естествения пейзаж, доколкото е възможно… Всичко, което е под небето, принадлежи на природата”.
Фриденсрайх Хундертвасер умира на 19 февруари 2000 г. на борда на кораба Куин Елизабет II на път от Нова Зеландия към Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия в Градината на щастливите мъртви, където е посадил над 300 хил. дървета. Във вечния си дом е спуснат гол, без ковчег, под дърво с формата на лале.
Този изключителен творец вижда цял живот света като красива живопис. И противопоставя безжалостните технологии на най-простото и сигурно лекарство – щастието на красотата. Всичко за него идва от изкуството и се връща в изкуството.
