Книгите на Габриел Гарсия Маркес са на ръба между реалното и фантазията. Героите му винаги впечатлят и препращат читателите към важни теми и дълбоки размисли. Това магически реализъм и то в най-чистата му форма!
Маркес е един от най-значимите автори в литературата на XX век. Някои от най-известните му романи са Сто години самота, Любов по време на холера, Есента на патриарха и др. Творчеството му докосва читателя по начин, който бързо и лесно стига до сърцето и ума му. Именно благодарение на своята чувственост и огромен талант той печели Нобелова награда за литература през 1982 г.
Габриел Гарсия Маркес се ражда в Колумбия на 6 март 1927 г. Но по-голямата част от живота си прекарва в Европа и Мексико. Малкият Габо (Габито), както често е наричан талантливият писател, журналист, издател и общественик, е отгледан от своите баба и дядо. Те заемат значително място и във формирането на характера му, както и неговото възпитание и разбирания.
Вижданията му относно политиката и идеологията, която изповядва, се базират основно на многобройните истории, разказвани му от неговия дядо. А те са най-вече
военни истории от гражданската война
Баба му пък му разказва за духове, свръхестествени сили и явления, различни суеверия. Така още от съвсем малък Габриел Гарсия Маркес израства с отворени към света представи, нагласи и с много развихрено въображение. Именно то на по-късен етап от живота му го прави един от най-популярните и харесвани автори на всички времена.
Когато е 8-годишен, дядо му умира, а Габриел е изпратен да живее с родителите си, които дотогава за него са буквално непознати. Записан е да учи в лицей, където пише и първите си творби. Там се сдобива с прякора Старика, тъй като съучениците го намирали за
твърде сериозен и неатлетичен за възрастта си
След завършване на училище, младежът записва право в Колумбийския университет. Но лека-полека спира да посещава лекции и се отказва от адвокатската професия, тъй като е завладян от дебрите на журналистиката. И наистина прави успешна журналистическа кариера, която започва като репортер във всекидневника El Espectador.
Паралелно с това
Габриел Гарсия Маркес започва да развива и литературния си потенциал
Първата му голяма творба е Разказ за едно корабокрушение. Но истинският успех и световна слава за него идват с публикуването на Сто години самота през 1967 г. Докато пише книгата, авторът е в голяма финансова криза. Той продава колата си, взима храна на вересия,
залага имуществото си
Всичко обаче си заслужава усилията и в крайна сметка се увенчава с успех. Книгата е приета изключително добре, както от читателите, така и от критиците. Започва да се превежда на десетки чужди езици, а самият Маркес вече е финансово обезпечен.
В личен план талантливият колумбиец се жени за Мерседес Барча през 1958 г. Двамата влюбени стават родители на двама сина – Родриго и Гонсало.
И тъй като каквото и да се каже за Маркес, а и за неговото творчество, ще е малко, решихме да отстъпим думата на самия него. Вижте някои от най-емблематичните цитати на писателя.
“Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.”
“Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.”
“Истинският приятел е не този, който те държи за ръката, а който докосва сърцето ти.”
“Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а този, който ги заслужава, не те кара да плачеш.”
“Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.”
“Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.”
“Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.”
“В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.”
“Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.”
“Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича с цялото си сърце.”
“Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.”
“Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.”
“Мъжът разбира, че остарява, когато започне да прилича на баща си.”
“Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.”
“Не е вярно, че хората престават да следват мечтите си, защото остаряват. Остаряват, защото престават да следват мечтите си.”
“Не вярвам в Бог, но се страхувам от Него.”
