Галена Върбева е писател с много участия и награди в различни литературни конкурси. Тя се подписва като преподавател и писател. Родена е в Ямбол, живее в Шумен и има благородната професия на учител. Ето какво ни сподели учителката с душа на писател.
Коя е Галена Върбева?
Винаги съм казвала, че Галена е обикновен човек, който обича простичките неща в живота. Например – вкусната храна, интересните пътувания, горящата камина, ароматът на кафе, четенето на хубава книга, диханието на море, романтичната музика, любовта (не е задължително да са в този ред)… Споменах ли хубавата книга?
Мисля, че не е нужно да разказвам за постиженията, титлите, публикациите, отличията и наградите си – тях ги пише в повечето биографични сведения за даден автор. В това число и за мен.
Днес ми се иска да Ви разкажа не толкова за писателския, колкото за човешкия облик на Галена Върбева!
Вие сте учител. Мислите ли, че днешните учители могат да са модерните будители?
За да бъдем модерни будители в днешната дигитална среда, препоръчвам да започнем да четем на децата от най-ранна възраст – вълшебни приказки, фантастични истории, интересни легенди, народни приказки. Колкото повече родителят съумее да покаже на детето, че книгата носи приятни моменти и преживявания, толкова по-голяма е вероятността детето само да прояви интерес към книгата за в бъдеще. В последствие то ще я открие за себе си като източник на приятни моменти и
смислено прекарано време
На по-следващ етап е важно да четем на детето с артистичен и изразителен глас – особено когато то започне да разбира повече. Това е следващото стъпало на любовта към детските книжки. Важен е също и личният пример: когато децата виждат, че и родителите също четат (не по задължение, а защото им е приятно); че четенето им носи положителна познавателна емоция и удоволствие от хубавата книга, има още по-голяма вероятност да проявят интерес към четенето.
Все пак децата са най-добрите имитатори!
Коя е любимата Ви книга?
Любимата ми книга е Времето на жените без часовник от Мамен Санчес. Четох я преди години и смятам, че все още няма роман, който да го измести като художествено съдържание, впечатляващи и запомнящи се образи и структурна рамка. Още пазя спомена за “къщата с червените тухли”, така сякаш съм прочела книгата преди броени дни.
Любимият ми цитат от нея принадлежи на главната героиня Естела Валиенте:
“Когато история като тази влезе в глава като моята, няма спасение. Там свива гнездо и там се заплита, пълзи и я обвива като бръшлян, докато я задуши. И единственото, което тази глава може да направи тогава, е да се предаде. Да вземе хартия и молив и да започне да пише – болезнено, неизбежно, докато малко по малко бурята утихне и се върне тишината.”
Винаги съм харесвала и ще харесвам многопластови истории със силни, вдъхновяващи и дори ексцентрични герои. Защото освен писател съм и страстен читател…
Коя е последната книга, която прочетохте?
Последната книга, която прочетох е Дамата в злато от Валери Трирвайлер. Това е роман по действителната история на Аделе Блох-Бауер и известния от началото на XX в. художник Густав Климт. Изключително добър, вдъхновявящ и дори разтърсващ роман! Ако мога да му поставя оценка, то тя ще е “Отличен 6”!
Личи си, че авторката му е направила сериозни историографски и документални проучвания и романът е “пълен” с имена на реални личности, улици и сгради. Освен това много добре е преплела художествени елементи с исторически факти.
Човек успява да се наслади на чудесните описания, ярки персонажи, характерни диалози и интригуваща атмосфера. Читателят потъва напълно в историята и чувства радостите и болките на героите като свои – съпреживява и любовните терзания и вълнения; и кошмарите от войната и от непреодолимата болка на Аделе… всичко е като на късометражна лента!
Такива книги обичам и аз. Да чета… и да ги пиша!
Как стигате до публиката си?
Откакто се намираме в ерата на социалните мрежи, е все по-лесно и непринудено човек (автор) да намери читатели и съмишленици, но така също и критикуващи. За един автор е добре да се вслушва и в двете.
Социалните мрежи са най-опосредстваният начин да се предугажда общественото мнение за дадена литературна творба (тук изключвам вечно критикуващите и мрънкащи, които никога нищо не харесват!), да се споделят медийни публикации, писани за теб като автор – от изминало литературно събитие до награждаване от даден литературен конкурс. Чрез тях може да се покани публика и на предстоящо събитие.
Колкото повече хората те познават, толкова повече ще те разпознават и на живо. Аз съм пример за това, защото там където живея хората ме разпознават по улиците и дори понякога съвсем непознати ме спират и си говорят с мен. Не че това е гаранция за голяма публика на премиерата на следващата ми книга, но все пак е едно обещаващо начало…
Как се вдъхновявате за писане?
Честно казано мен всичко може да ме вдъхнови! Дори и негативните емоции. Както казах, мога да се вдъхновя от влюбването, от вкусната храна; от срещите си с интересни личности, от вълнуващите пътувания, от четенето на хубава книга, от диханието на море…
Дори само една красива песен със смислено съдържание е достатъчна, за да напиша стихотворение.
Знаете ли предварително края на историята, която пишете или той се ражда в самия процес?
Процесът на писане е един от най-вълнуващите и интригуващи моменти, за които мога да говоря… и пиша. Ако трябва да го сравня с нещо, то неизменно ще е пътят – пътят на живота, с който ежедневно се сблъскваме. В него не е толкова важна крайната цел, а самият път. Представата за съдържание.
Разбира се, и в писането има трудности, колебания, противоречиви въпроси и сълзи, но приключението определено си заслужава.
Що се отнася до финала на моята история – която и да е тя! – обикновено имам някаква смътна представа какво да очаквам, но в процеса на писане нещата се избистрят, катализират, разширяват и най-често и аз самата оставам изненадана.
На кой литературен герой искате да приличате?
Един от любимите ми литературни герои е Юел Гюстафсон от Сенките растат със здрача на шведския автор Хенинг Манкел. Изчела съм цялата поредица от книги (общо четири на брой) от детската възраст на героя, през неговото юношество, та чак до съзряването му.
Приключенията и опасностите на малкия Юел са много близки до моите собствени, когато бях малка. Докато четях книгите, на моменти дори ми се е струваше, че авторът е описвал самата мен. Искрено се радвах на лудешките му начинания и дори страдах с неговите несполуки.
Юел Гюстафсон е пример за едно изключително талантливо и благородно момче, което ако можех да познавам на живо със сигурност щяхме да станем приятели.
Коя книжка четохте последно на детето си?
По-малкото ми дете, с което четем вече е ученик. И докато в детската градина само аз му четях приказки, сега вече той чете на мен. Взехме от библиотеката книги на Петя Дубарова, стихове на Вазов и ще продължим с Приказки от хиляда и една нощ. Защото, както е казъл Чарлз Елиът:
„Книгите са най-тихите и най-верните приятели, те са най-откритите и най-мъдрите съветници и в същото време най-търпеливите учители.“
С кой писател (жив или мъртъв) бихте искала да отидете на вечеря и какво ще го попитате?
Ако имах възможност бих искала да седна на една маса със Стивън Кинг – бащата на хорър жанра. Чела съм много негови книги и самата аз обичам да пиша и публикувам загадъчни истории. Тия дни завършвам и страшния разказ Суеверието. Подготвям го за участие в предстоящ литературен конкурс.
Интересен ми е не само подходът на Стивън Кинг за формиране на повествование; намирането на идеи буквално от нищото, но така също и собственият му живот, изплетен от върхове и спадове;
моменти на щастие
и моменти на разруха. Всички сме чели неговите биографии и добре знаем откъде е започнало всичко – от Боклукчийската кола на Кинг, която е списвал през университетските години и страшните истории, с които е радвал и ядосвал съученици и учители, за да стигне някой ден до Тъмната кула, То, Сияние и редица други бестселъри.
Убедена съм, че много и различни въпроси биха ми хрумнали по време на тази наша среща.
Какво не Ви попитах, а искате да кажете?
Ще Ви кажа, че тази година предстои да излезе най- новата ми книга. Този път ще е по-различна от всичко писано и публикувано до момента. Тя ще бъде детска книжка в рими – първата такава до момента!
До сега съм писала разкази, стихове, романи, страшни историии други видове текстове (а покрай училищните занятия прописах и приказки за деца ), но никога не са били приказки в рими.
Когато бяхме малки – аз и моето поколение – много обичахме римуваните приказки. Буквално сме израснали с Мързелан и Мързеланка, Горската аптечка и чудноватия доктор Га. Те бяха толкова приятни и сладкодумни, че ги знаехме и наизуст.
Много се радвам, че скоро ще излезе и моя приказка в рими, наречена Баба Мравка и лечебните билки. С нея се надявам да зарадвам не само децата от подготвителните групи, но и малките ученици.
