Галилео Галилей – бащата на модерната наука

Галилео Галилей е известен като „бащата на модерната наука“, „бащата на модерната астрономия“, „бащата на модерната физика“ и т.н. Той е бил едновременно математик, астроном, философ, физик, астролог и с теориите си разбива наложеното статукво в идеите за Земята и всичко, намиращо се на и около нея. Търсещ, знаещ, можещ, любопитен и смел – такъв е бил италианският учен.

Галилео Галилей се ражда на 15 февруари 1564 година в Пиза, Италия. Той е едно от седемте деца в семейството на Винченцо Галилей и Джулия Аманати, италиански благородници.

До 10-годишна възраст бъдещият велик учен е обучаван от родителите си, след което постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава солидно религиозно образование. Това е доста интересен факт, като се имат предвид предстоящият му конфликт с Римокатолическата църква и строгото ѝ отношение към него по-късно. Галилей изучава още математика, медицина и философия и се отдава на своята изследователска дейност, чийто потенциал е заложен в него.

Прави много открития в различни научни дисциплини и става новатор в научните познания, съществуващи до момента. Трудно ще изброим всичките му достижения, затова ще се спрем само на някои от тях. В един от опитите си

Галилео Галилей използва прословутата Наклонена кула

в родния си град. Качвайки се на нея ученият възкликва:

„Боже, наистина е наклонена!“

Той пуска от върха ѝ две малки топчета с различна маса, за да докаже, че при липса на съпротивление предметите падат с еднаква скорост, независимо от тяхната тежест. Това е в противовес със съществуващото до този момент убеждение на Аристотел, според което силата на ускорение при падането на различни тела зависи от тяхната маса. Това, разбира се, също е вярно, когато телата са в съприкосновение с въздуха. Галилей пускал и други предмети от Наклонената кула (и не само) и така достигнал до идеята за постоянното земно ускорение, което привлича падащите тела към Земята.

Примерите са много. След като завършва обучението си, Галилео Галилей става преподавател в различни висши учебни заведения, като не пропуска да предаде знанията си и на своите последователи. Ученият е привърженик на Хелиоцентричната  система,в която се твърди, че

Слънцето се намира в центъра на Вселената

а Земята и другите планети обикалят около него. По-късно обаче ученият се отрича отчасти от тази хипотеза, тъй като заявява, че всъщност Слънцето не е наистина в центъра на Вселената.

Галилео Галилей успява да проумее и докаже чрез опитите си във физиката, че плътността на течностите се променя, когато се променя температурата, на която са изложени. Това откритие води и до изобретяването на първия образец за термометър в историята, който е баща на по-късно открития от Фаренхайт същински термометър. Галилео Галилей е човекът, на когото дължим изобретяването и на телескопа. Всъщност той не създава първия  подобен уред, но значително го подобрява така, че чрез него вече могат да се видят още по-величествени и точни картини за устройството и реда в Космоса. Чрез своето изобретение италианският учен наблюдава, че около Юпитер се движат неговите луни и достига до заключението, че:

„не само около Земята могат да обикалят различни небесни тела“.  

Малцина знаят, че освен остроумен и напредничав учен

Галилео Галилей е бил и талантлив художник

Той рисува красноречиви картини, сред които и Луната, с нейните кратери, които успява да види, благодарение на своето по-ранно откритие – телескопа. Повечето му картини обаче са определяни като импресионистични, с тази подробност, че самият Импресионизъм като течение се развива след цели 250 години. И в това изкуство Галилей се оказва пионер и, както можем да си представим, и тук остава неразбран от съвременниците си.

Италианският физик и астроном става последовател на Николай Коперник и също като него твърди, че Земята не е център на Вселената и че тя се върти около Слънцето, а не то около нея. Мисъл, която всява смут сред обществото, което до скоро е било убедено в обратното. Тази и други изказани хипотези на учения му навличат

сериозни проблеми с Църквата и действащата Инквизиция

През 1616 г. Църквата го заставя да се отрече от вярванията и твърденията си. Особено смущаваща е теорията на Коперник, която църковните власти заклеват Галилео Галилей никога повече да не проповядва. Както споменахме в началото той завършва  религиозно образование и е вярващ католик. Това го кара да се съобрази с догмите на Църквата и

в продължение на 7 години ученият мълчи

Не говори за предишните си виждания, заключения и сериозни научни наблюдения и открития. Но именно в този момент Галилео Галилей произнася своята прословута фраза:

„И все пак тя се върти!“.

След дългото мълчание ситуацията се променя. През 1623 г. за нов папа е избран Урбан VIII, познайник и поддръжник на делото на Галилей. Той го насърчава да продължи изследванията си. Ученият отново се чувства уверен и свободен да изказва своите идеи. Той публикува и няколко книги, свързани с новаторските му виждания.

Но и тази ера има своя край. През 1633 г. Галилео Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес.

Той е осъден на тъмничен затвор

като по-късно мярката е облекчена и ученият е пуснат под домашен арест. Книгите му са забранени, както и създаването на бъдещи публикации. Италианският гений излежава присъдата си в своята вила в Арчетри, близо до Флоренция, и там намира края на своето пребиваване за Земята.

Галилео Галилей напуска този свят на 8 януари 1642 година на 77-годишна възраст. Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741 г. Тогава папа Бенедикт XIV  разрешава публикуването на пълните му научни произведения. Те стават обект на внимание на идещите нови учени, в това число и на самия Айнщайн.

Вижте още: Зигмунд Фройд: Никоя параноя не е безпочвена