Мъж работи на бюро. На врата му висят метални тежести, чиято цел е да имитират женски гърди. Чуди се къде да ги подпре, за да не му пречат. Като го гледам, ми става мъчно за него. Още няколко като него са ги хванали, за да “разберат” какво им е на жените с големи гърди и са събрали “мъката” им във видео.
Не знам кога е правено, не ме и интересува. Видях го онзи ден. Както и “женските” коментари от типа “Е, мъже, да видите как е!”. Оставих емоциите да отлежат няколко дни, за да се опитам да намеря дума, с която да опиша “инициативата” и тя да не е обидна – както за авторите ú, така и за адмириращите я жени. Още се затруднявам.
От майка ми знам, а тя от нейната майка, че
женските гърди служат за три неща
– за красота, за да радват мъжете и за да си откърмиш децата. Ей Богу, никога не съм ги възприемала като тежест. Тъкмо напротив! Но това вероятно е заради размера. Не ми дотежаха и когато родих и се превърнах в ходеща цистерна. Т.е. “видях как е” и с по-големи.
Никога не съм ги възприемала и като нещо, с което стоя над мъжете и за което трябва да получавам съчувствие и разбиране.
Следвайки тази логика, жените с малки гърди са най-облагодетелствани. На тях няма какво да им тежи. Но пък няма и какво да доказват на мъжете. Гениално, нали! Ако влезем в тази спирала на умозаключения, ще се родят невероятни бисери. И невероятни предложения като двойна мастектомия с цел облекчаване на тежестта например!
Не мога обаче да проумея защо всъщност е необходимо това “мерене” и още по-лошото – защо е необходимо непременно някой да надделее. За това ли сме на този свят? За да се позиционира единият непременно над другия? И то с физически специфики, с които природата ни е направила различни едни от други. Подчертавам – различни! Подчертавам – природата!
Да си жена не е бреме
И не е по-трудно от това да си мъж. В това съм убедена. Съвършено безпредметно е подобно “мерене”. Всички такива опити са отчайващо тъжна демонстрация на глупост. Адмирирането им – изкривен до неузнаваемост феминизъм. Или пък непременна потребност да бъдеш в центъра на вниманието – още съм в размисъл…
Не искам мъжете да знаят какво е да имаш гърди, не искам да знам какво е да имаш пенис. Това няма да ме издигне в техните очи, няма да издигне и тях в моите. Но по-важното – няма да произведе нищо.
Да бъдеш жена е участ, ми каза преди години покойният вече Рангел Вълчанов. И вложи в това цялата красота и мъка, на които е способно човешкото същество. А после замълча – дълга пауза, изпълнена със смисъл. Защото да си жена значи да имаш живот, изпълнени с двуличности – да си твърда като канара и мека като памук, да даваш и да взимаш, да галиш и да удряш, да си силна и да си крехка… Но най-вече да умееш да бъдеш която е необходимо когато е необходимо.
В този смисъл
не искам да бъда нищо друго, освен жена
Все едно с колко големи гърди. Ще си ги нося, без да се оплаквам. И не искам да издавам магьосническите си тайни. Мъжките също не искам да знам.
Съчувствие не ми е потребно. Достатъчно ми е това, че мъжете около мен ме ценят и възприемат – с деколтето ми и с това, което мога и имам в главата и в сърцето си. На останалите няма какво да доказвам.
