Гари Каспаров за връзката между шаха и живота

Гари Каспаров е едва 22-годишен, когато става най-младият световен шампион по шахмат. От тогава до днешния му 55-и рожден ден са минали 33 години. 20 от тях Каспаров продължава да е на върха в спорта, а през лятото на миналата година отново напомни за себе си.

Тогава носителят на рекордните 11 шахматни Оскар-а (най-високата награда в шаха) постигна нова победа на супертурнира по ускорен шахмат и блиц в Сейнт Луис. Не че светът може да го забрави.

Легендарните мачове на Каспаров

срещу Deep Blue – суперкомпютъра на IBM, през 1996 и 1997 г. го превърнаха в първия ни войник в битката човек срещу машина. И го направиха завинаги водеща фигура по темата за изкуствения интелект.

“Когато седнах пред шахматната дъска срещу Deep Blue, веднага усетих нещо ново, нещо притеснително“, спомня си шампионът. Не знаех на какво е способно. Не можех да спра да се чудя дали е неуязвимо. Това ли беше краят на любимата ми игра? Това бяха човешки колебания и страхове. И единственото, в което бях сигурен, бе, че Deep Blue изобщо не изпитва такива тревоги”.

При други свои изказвания Каспаров ни успокоява, че ако изкуственият интелект ни замени в дейности, които върши по-добре и по-бързо от нас, това би ни дало възможност да се фокусираме върху нещата, които ни правят хора.

“Машините имат изчисления. Хората имаме разбиране. Те имат инструкции, ние имаме цел. Те имат обективност, ние – страст“.

Страстта води Каспаров

към шахматната дъска още когато е съвсем малък. Роден в Баку, столицата на Азербайждан (тогава съветска република), Гари израства в семейството на инженери – арменка и потомък на немски евреи. Майка му и баща му често решавали шахматни задачи вечер, а малкият още нямал и 6 години, когато неочаквано им подсказал едно от решенията.

“Ако той вече знае как завършва играта, трябва да му покажем и как започва“.

Думите са на бащата, когото Каспаров губи две години по-късно, но благодарение на когото бъдещият световен шампион попада в шахматната секция на Двореца на пионерите в Баку.

“Нека мислим, че татко е отишъл в командировка”

– казва Гари на майка си, чиято фамилия по-късно приема и прославя. След четири години постига първия си голям успех – Купата по шахмат на града.

На следващата печели младежкото първенство по шах на Съветския съюз, провело се в Тбилиси, днешна Грузия. Следват и

първите звания и титли:

майстор на спорта (когато е едва 13-годишен) и гросмайстор (на 17-ия му рожден ден). На 22 г. Каспаров става и най-младият световен шампион по шахмат за всички времена. Всички вече говорят за неговата интуитивна и невероятна визия на дъската, за промяната на стратегията в средата на партията.

Дори да не обичате шах, да не играете шах, да не разбирате от шах, пак има много какво да научите от невероятния подход на гросмайстора. Вероятно на това се дължи и успехът на Живота като партия шах – книгата, в която Каспаров споделя уроците, получени по време на феноменалната му кариера. Като например:

“Ако една фигура е разположена лошо, цялата партия е лоша”.

В книгата Каспаров чертае паралели между шахматната дъска и различните решения, които взимаме по отношение на кариерата си например.

“Колкото и да ни харесва да побеждаваме, важно е да се разбере, че неуспехите са неизбежни и дори са необходими за по-нататъшния ни прогрес.

Майсторството е в това да се избегнат катастрофалните провали в основните битки. В реалния свят е още по-важно да се осъзнае този факт, защото когато се намираме в надеждно обкръжение, ние постепенно забравяме да си задаваме въпроса дали сме прави или не”.

И още за неуспехите:

“В шахмата има много примери за това, как добрата стратегия претърпява неуспех заради лоша тактика. Една единствена грешна стъпка може да провали и най-блестящия замисъл.

Още по-опасни са в дългосрочна перспектива успехите на лошата стратегия, постигнати благодарение на добра тактика или чист късмет. Това може да се случи веднъж и много рядко два пъти.

Тъкмо затова е важно успехите да се анализират също толкова внимателно, колкото и неуспехите“.

И докато сме на темата за грешките, има една, която Каспаров едва миналата година сам признава, че е допуснал.

Подценяването на жените

Някога гросмайсторът смяташе, че мястото на жените шахматистки е у дома – при децата, край печката. През 1987-89 г. коментарите му по темата са далеч от вдъхновяващи. По думите му, жена, която е шампион по шах, може да бъде само фикция, а шахът се дели на истински и… дамски.

Ала, ето че през 2002 г. Каспаров, който доминира световния шах от 20 години, най-накрая е победен. От жена. Унгарката Джудит Полгар сломява съпротивата му в 42 стъпки. И на победения му се налага да признае, че нещата се променят:

“Случва се по-бавно, отколкото на някои хора им се иска, но е естествен процес и постепенно ще минем през това жените да покриват повече и повече територия“.

Жените в живота на Каспаров

Не знаем дали ги бива в шаха. Но знаем, че Каспаров се е женил три пъти. И че от трите си брака има деца – две дъщери и двама сина (най-малкият е едва 3-годишен). С последната си съпруга, Дария, живее извън родината си – в Женева, а от 2014 г. става гражданин на Хърватия, където всяко лято почива на адриатическото крайбрежие.

Но запазва и руското си гражданство. Всичко, което се случва в Русия, силно го вълнува. Усети се и когато Каспаров призова европейските политици да бойкотират Мондиал 2018 и да не присъстват на мачовете на Русия. Поводът бе скандалът с отравянето на бившия съветски агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания в началото на март.

“По принцип винаги съм бил противник на бойкоти или саботиране на спортни събития. Защото накрая наказани са самите спортисти. Но призовавам за политически бойкот на режима в Москва и всички враждебни действия, които върши държавното ръководство на Русия”, пише той в колонката си във вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Там той продължава да се бори за победа. Само че не с фигури, а с думи.

Прочетете още… защо в Армения децата учат шах задължително