“Направих го, целунах го, показах любовта си и бе невероятно”, коментира американският фристайл скиор Гъс Кенуърти по повод неговата гей целувка с партньора му в живота, излъчена от ПьонгЧанг 2018.
Заради нея вече седмица след финала на олимпийските игри никой не говори за представянето на Кенуърти в своята дисциплина от ските свободен стил – слоупстайла. Нито за факта, че скиорът се включи в състезанието със счупен палец и хематом в бедрото.
Онова, от което целият свят се вълнува и продължава да се вълнува, е целувката. Защото, за добро или лошо, тя бе
първата гей целувка
излъчена в историята на олимпийските игри. “Не знаех, че този момент е бил заснет”, каза по-късно Кенуърти. След спускането си в състезанието, той се озова в прегръдките на своя партньор – актьора Матю Уилкъс, придружаващ го в Пьонгчанг. Двамата импулсивно се целунаха, което се оказа уловено и излъчено от камерите.
Впоследствие слоупстайл-скиорът изрази радост, че е станало така. Той дори качи стоп кадър от записа в своя Instagram профил. И под поста си написа:
“Като дете не съм и мечтал да видя гей целувка по телевизията или на олимпиада. Но ето че за пръв път в историята някое дете, което седи пред екрана вкъщи, може!”
Американецът започна публичните си изяви в подкрепа на хомосексуалните още на церемонията по откриването. Той бе обявен от медиите за
неофициалния знаменосец
на своята общност заради думите си: “Ние сме тук. Ние сме особени. Свиквайте с това“. Своеобразният лозунг също привлече общественото внимание, след като бе публикуван онлайн в Twitter под снимка с целувка.
Този път Кенуърти целуваше (но само по бузата) свой колега – американския състезател по фигурно пързаляне Адам Рипън. Двамата станаха първите открито хомосексуални атлети в зимните спортове още с пристигането на делегацията на САЩ в Пьонгчанг.
We’re here. We’re queer. Get used to it. @Adaripp #Olympics #OpeningCeremony pic.twitter.com/OCeiqiY6BN
— Gus Kenworthy (@guskenworthy) 9 февруари 2018 г.
Още преди 2 години, когато Кенуърти призна сексуалната си ориентация публично, той каза, че го прави с надеждата да няма повече спекулации по темата. И с молбата да не му бъдат приписвани определения като гей скиор, а да продължава да бъде възприеман просто като скиор.
Роденият във Великобритания американец е сребърен медалист от Сочи 2014 и
световен вицешампион
в слуопстайл ските. На олимпиадата в Пьонгчанг тази година остана едва 12-и. Поражение, което не сломи духа му. Още повече, че с натрупаното си богатство от 300 хил. долара Кенуърти попадна на шесто място в класация за най-богатите спортисти, състезавали се в Южна Корея.
“Тръгвам си от тези игри по-удовлетворен, макар и без медал, отколкото от последните”
– каза атлетът, очевидно визирайки мечтаната откритост и получената подкрепа по отношение на личния си живот по време на олимпиадата.
След края ѝ Кенуърти и приятелят му продължиха да получават симпатии от публиката. Двамата проявиха страхотен жест на човечност, спасявайки 90 кучета от ферма в Република Корея. Влюбените убедили собственика на развъдника да пусне четириногите и уредили, с помощта на Humane Society International, животните да бъдат откарани до САЩ и Канада за осиновяване.
“Знам, че не ми влиза в работата да налагам западни идеали на хората, които живеят тук. Няма как обаче да стоя безучастен, когато виждам нехуманно отношение и жестокост към животните”, казва скиорът на тръгване от Пьонгчанг.
Освен с неговата знаменита целувка там, ще запомним игрите и с още една
красива любовна история
Тази на кънки бегачите Ивени Блондин и Конрад Наги. Канадката и унгарецът са двойка от близо година и си помагат един на друг на леда.
“Това, че той е наоколо, намалява нивото ми на стрес.”
“Да мога да си позволя това бягство от време на време – да идем за кафе или просто да се помотаем заедно край пистата, е една от причините да се представям добре”, коментира Ивени.
Канадката завърши на пето и шесто място в дисциплините на 3000 и 5000 метра, а в масовия женски старт не успя да финишира поради падане. Любимият ѝ остана още по-назад в класиранията при мъжете.
Ала все пак двамата имат история, която да разказват един ден на внуците. И нещо много по-важно от медалите – свободата да изразяват чувствата си един към друг. Дори когато целият свят ги гледа!
