Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, тогава Княжество България. Баща му е учител и журналист. Още докато е дете, семейството се мести в Стара Загора, където бащата отваря книжарница и издателство. Георги (Гео) учи в старозагорската гимназия и още тогава създава свои сборници и вестници. Завършва романска филология в Софийския университет. Скоро след това излизат първите му публикации в списание Листопад. По това време пътува в Германия, където е заподозрян, че е английски шпионин, арестуван е, но впоследствие освободен поради липса на доказателства. Завръща се в България и през март 1916 г. е мобилизиран. Година по-късно Гео Милев е ранен тежко на фронта и загубва едното си око. Почти цялата 1918 г. и началото на 1919 г. прекарва в Германия, където е опериран и му е поставено изкуствено око. Там се отдава на културен живот, но наблюдава с любопитство революционните настроения в страната. Завръщайки се в България, Гео Милев започва да издава списание Везни, на чиито страници намират изява символистите и експресионистите сред българските творци по това време. През 1924 г. започва да издава списание Пламък, в което публикува поемите Ад и Септември и статиите под надслов Грозни прози. Година по-късно списанието е забранено, а Гео Милев е осъден на година тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва присъдата си и скоро след това изчезва безследно. Тялото му е открито през 50-те години в масов гроб в Илиенци. Баща е на поетесата Леда Милева.
Остави ме! – Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни – змейове с бели жребци, в златни каляски змеици – с развени далече крила всяка вечер той идва при мене.
Ела!
Притисни ме с безумни, свирепи ръце до своята люспеста гръд от червени звезди, до своето зверско сърце, мокро в морава кръв: вземи, изгори ме с пламтящата стръв на свойте целувки – грабни ме оттук ти, отлети, отнеси ме – далече, далече, далече – зад гори, планини, стръмни бездни и гробища, в свойто царство без име – о сън! о чудовище! – дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер: Там! О знам: Ти си Той! Не отхвърляй едничката моя молба, изпълни ми едничкото искане – ах… стой! – Подир знойна и страшна борба, в безсъзнание, няма да знам – и ще чезна – аз гола – в скверната сладост на твойто притискане – не, не, не! – Аз падам надолу – с мене ти – летим през огън и дим, и звезди, зелени въртопи змии, настръхнали копия, – по невидими стръмни пътеки – трясък и прах, кисък и звън; не, не, не! –
Ах!
– Пробуда: камбанният звън. В зората на местност безлюдна оплаквам връх своите меки колене
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Единственият нобелов лауреат с български корени – писателят Елиас Канети, е роден в Русе. Престижната награда му е присъдена в раздел литература и е за...
