Георги Енчев – Goosh е име, което всеки докоснал се до хип-хоп танците е срещал в един или друг контекст. Танцово училище The Center е негово творение, както и една от първите рапърски групи в България Пържени мЪслини.
Георги Енчев е обиколил света
и е имал възможност да се учи от най-добрите, но избира да се върне в страната си, където да преподава. Днес Георги Енчев – Goosh може да бъде описан като хореограф, режисьор, международен танцов съдия и видеограф. Участвал е във всякакви телевизонни танцови формати, но сега предпочита да стои зад хората на сцената. Тази година той се е заел с грандиозния спектакъл Twenter, с който ще отбележи 20 години от създаването на танцовото си училище. Twenter ще може да видите на 4-и октомври 2022 г. в Двореца на културата и спорта Варна.
Срещаме се с Георги Енчев, за да научим повече за танцовото изкуство у нас, предизвикателствата да основеш танцово училище в България и волята да твориш.
Кой е Георги Енчев – Goosh?
Понякога си мисля, че е някой, който познавам много добре, в други моменти е само една татуировка на врата ми. Трудно го издържам, но пък е най-добрата самоличност, която мога да обитавам.
Кога се запали по танците?
Първите искрици прехвръкнаха 1991 г., но превръщането им в пламък стана поне 2 години по-късно. Дълъг и увлекателен по детски процес, за който имам много симпатични спомени. Нямаше ги (танците), но в същото време усещах, че са някъде там.
Разкажи ни за историята на The Center.
The Center е най-интересната история, която някога съм писал. Започнах я на 4 октомври 2002 г. в залата на Македонски дом във Варна. На този лист до тогава имаше само драсканици и нищо конкретно. Това е история за издръжливостта и вярата. Знаех, че е възможно, просто не знаех за колко време.
Имаше периоди, в които идваше само едно човече в залата и
беше много трудно за удържане
Исках го много да ми се случи. След 2004 г. вече започна да придобива форма, която след това мултиплицирах и се появихме в София, Велико Търново, Пловдив и Русе. Това са само успешните ни опити.
Стигнахме до още 5 града в България и 2-а в Македония, но по това време нямахме ресурса да го удържим в такива размери. The Center е историята на повече от 10 хиляди души. Днес тази история я пишем 15 хореографа, един мениджър, дизайнери, фотографи, оператори, маркетинг специалисти и поне 500 танцьори.
Кое те вдъхновява?
Възможността да придавам форма на живота.
Какво мислиш за културния живот в страната?
Избягвам да го мисля. Не се асоциирам с почти нищо в него, но това не означава, че го няма.
Какви книги обичаш да четеш?
Тежки и като съдържание, и като тегло. Имам и няколко леки любими, които тежат достатъчно.
Харесваш ли Европейско кино?
Предимно такова харесвам. Най-отгоре слагам Шведското начело с Рой Андершон и Италианското с Паоло Сорентино. Обичам да попадам на находки от всякакви държави. Киното е възможност да живея и други животи и колкото по-далечен и необикновен е героя и живеенето му, толкова по-интересна ми е срещата с него.
Виждаш ли развитие в българското танцово общество?
Виждам го пред очите си. Картината се променя с всеки, който започва и с всеки, който спира да танцува. Причините да има танцово общество днес са повече от преди и би било страхотно да има по-смели опити в тази посока и да усещаме принадлежността си към такова.
Танцува се
Само край моето жилище има 4 големи танцови зали. Хубаво е, че сме повече. Хубаво е, че има състезания, фестивали, лагери, спектакли. Парадоксът е, че най-публичните танцови събития са най-малко посещавани от танцьори. Фрагментирано е, но е някъде там.
Има ли хореограф, на когото се възхищаваш?
Имах, но ми мина. Сега харесвам хора, които изследват формите, които ползват движението не само за естетически нужди. Харесвам формите, които ме преобръщат. Харесвам хореографи, които ме занимават с много по-важни неща от синхрон и техничност.
Какво може да те разочарова?
Най-често се разочаровам от това как може някой да го иска по-малко от мен.
Кой е Twenter?
Twenter е The Center на 20. Това е събирателен образ на едно тяло изградено от 5 системи, което е вече пораснало и завършено. Тялото, на което тепърва му предстои живота.
Какво не те попитах, а би искал да кажеш?
Всичко е тук.
