Георги Парцалев е раздал и провокирал толкова много усмивки у хората, че колегите му, с които можем да го сравним по този показател, буквално се броят на пръсти. И до днес той си остава един от най-обичаните български актьори на всички времена. Дори слуховете за хомосексуалната му ориентация не успяха да сринат това, което той съгради чрез таланта си. А именно – дълбока, неразривна връзка със своите зрители и най-верни фенове. В театъра, в киното и по площадите…
На 16 юни 1925 г. в град Левски се ражда бъдещата театрална и кино легенда Георги Парцалев. Но в началото нито той, нито някой друг си представя как ще се развие и докъде ще стигне кариерата му. Точно обратното. Очакванията са той да стане лекар. Дори записва и
следва Медицина в Софийския университет
в продължение на 5 години. Професия, също отдадена на хората, както и актьорската. Съдбата обаче избира за него втората. И го превръща във всеобщ любимец, за когото хората никога не спират да говорят и да си спомнят с умиление.
Всичко започва като на шега. Парцалев прави първите си стъпки в актьорското майсторство, участвайки в самодейни състави. Без образование и далеч от професионалните сцени. Но, както се казва, когато ти е даден отгоре, талантът не може да остане задълго скрит. През 1954 г. играе в Театъра на Трудовата повинност. Година по-късно вече е част от трупата на Театъра на Строителните войски.
А истинският разцвет на кариерата му започва с назначаването му в новосъздадения Сатиричен театър през 56-та година. Редом до други изгряващи звезди, станали титани, също като него, по-късно. В това число няма как да не споменем Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Нейчо Попов. Разгърнал актьорската си дарба на сцената,
Георги Парцалев веднага е забелязан и високо оценен
от родните критици. Първата му роля в киното е тази на Гочо Полянски в класическата комедия Любимец 13 (1958). Негов екранен партньор в лентата е големият Апостол Карамитев. По това време актьорът става част и от т.нар. естрадно-сатирични концерти. Пътуващи представления, които забавляват и разсмиват от сърце хора от цялата страна. А как той вижда ролята си:
“Смехът облагородява човека, прави го по-възвишен, по-мъдър. Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“
Следват множество представления на сцената на Сатиричния театър, както и много нови проекти в киното за него. Сред най-незабравимите филми с участието на талантливия Георги Парцалев бихме подредили: Привързаният балон (1967), Кит (1970), Петимата от Моби Дик (1969), Тримата от запаса (1971), С деца на море (1972), Сиромашко лято (1973), Баща ми бояджията (1974), Два диоптъра далекогледство (1976), 13-та годеница на принца (1986) и др.
Сценичната треска обаче, която изпитва Парцалев, така и не преминава с годините. Колежката му Латинка Петрова споделя в интервю:
„Много се притесняваше, преди да излезе на сцената и тичаше преди участие да се обади на майка си: „Мамо, добре съм, подготвил съм се, да.“ И след представление пак тичаше и вика: „Добре мина, ‘ората рекоха браво“.
Не е тайна, че връзката на актьора с комунистическата партия и властта никак не била в цветущи краски. Той няколко пъти отказва да стане член на партията. Това става и причината в началото на 70-те години на Георги Парцалев да бъдат отказвани роли или да му бъдат давани малки ролички, неотговарящи на таланта и името му. Това разбира се провокира тъжни и меланхолични чувства и преживявания в емоционалния живот на звездния актьор.
Сред стотиците роли, изиграни на театралната сцена и пред камерата обаче, остава една неосъществена мечта на Парцалев. Той желае от цялото си сърце да изиграе Дон Кихот, но това така и не се случва. А в свое интервю големият български актьор споделя, че онова, което така и не успява да овладее на сцената, е да се смее с глас. И допълва, че не може да играе, че му е смешно, трябва наистина да му е смешно, за да започне да се смее органично. Същото се отнася и за плача. Парцалев признава, че така и не е научил техники, чрез които да пуска сълзи, ако наистина не му е тъжно.
Приеман основно като комедиен актьор, има една дълбоко скрита тайна, която приятелите и колегите му споделят за него. Че въпреки хилядите усмивки пред зрителите, в живота Георги Парцалев е самотен и тъжен човек. Тъжният клоун – така актьорът често нарича сам себе си. Така започват да го наричат и всички останали.
“Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То с пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне.”
Това споделя Парцалев пред автора на биографичната книга за живота му Тъжният клоун – Илия Ангелов.
Георги така и никога не се жени и няма свои деца. Дори няма собствен дом. Въпреки славата и популярността си, Парцалев живее на квартира до самия край на живота си. Още като млад споделя с най-близките си хора, че се страхува, че един ден ще умре в самота. Всъщност, голямата звезда си отива от този свят на 64-годишна възраст на 31 октомври 1989 г. Причината е левкемия.
Няма как да знаем дали наистина се е чувствал самотен, но със сигурност знаем, че не е бил сам. Много негови приятели и колеги го посещават многократно и с трепет си спомнят последните си срещи с великия Георги Парцалев. Но освен тях и хиляди българи, макар и не физически, са с него и се молят за душата му в този тежък за всички момент. След смъртта му, по негово изрично желание, изразено приживе, всичките му лични вещи са дарени за създаването на музей, днес носещ неговото име в град Левски. На него са кръстени и улица и читалището в родния му град. А от 2005 г. се провежда фестивал в чест на актьора, наричан от местните Парцалеви дни.
Приживе той не спира да се шегува еднакво добре както с живота, така и със смъртта, твърди един от най-близките му приятели Звезделин Минков, автор на книгата Малки спомени за големия Парцалев:
„Той казваше така: „Аз съм на 64, Мама Веса е на 89, баща ми Иван е на 91. Бе с една дума, сутрин кат се събудим са дебним кой пръв ши пукни.”
Тъжният клоун се преселва в другото пространство, отнасяйки със себе си множество награди, звания и ордени за блестящата си актьорска кариера и чудовищен талант. Заслужил артист, Народен артист, Орден Кирил и Методий – I степен, Орден Народна република България – I степен и др. Но най-вече, отнасяйки със себе си всенародната любов на поколения българи. Влюбени в таланта, образите и дълбоката душевност, които неповторимият Георги Парцалев носеше у себе си.
