Георги С. Раковски: Национализъм в действие

Питал съм ученици, на които им върви по история и литература, какво може да споделят за определени български възрожденци. Споменавам имената Паисий, Раковски, Левски и Ботев. На Раковски почти всички удрят на камък.

В най-добрия случай чувам за организирането на Първата българска легия (какво ли точно беше това?) и за книгата Горски пътник (която никой не е чел). И нищо по-определено, по-емоционално или пристрастно по отношение на личността на Георги Сава Раковски. Не и като с Паисий и известния му призив към оня, който се срами да се нарече българин (“неразумний и юроде”). Да не говорим за шумната популярност на апостолите на българската свобода Васил Левски и Христо Ботев. Младите се запленяват от героични дела и думи и ги помнят. Към Раковски отношението граничи с безразличие.

Всичко това изглежда много иронично. То може да се определи като

сериозна историческа несправедливост към Раковски

Защото той е онзи същият от Вазовата епопея:

“Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен.”

Народният поет му казва: “Твоят живот целий беше един блян!”. В действителност, ако за живота на Раковски някой се захване да пише книга или да прави филм, продуктът със сигурност ще принадлежи към приключенския жанр. Подвизите на този „образ невъзможен“ сякаш нямат край, дори на моменти се чудим дали е възможно да са толкова много за един толкова кратък живот.

Тук обаче няма да се спираме подробно на всичките. Ще кажем просто защо е важно да го “знаят” младите днес и кое ни дава основание да го поставяме редом до Паисий, Левски и Ботев.

Георги Стойков Раковски е първият българин, който

въвежда национализма в действие

Паисий описва национализма и патриотизма на теория, а Раковски ги следва в практиката. Днес много се говори за национална политика, национални интереси – ето кой е първият нашенец, който знае какво значи това и действа за осъществяването му. Години след Раковски Симеон Радев ще изрече: „Господа, аз не съм краен, аз съм безкраен български националист”. Тези думи много добре прилягат и на Раковски. И между другото, забелязано е, че той абсолютно винаги изписва „Българин“ с главна буква.

Доста преди Левски да произнесе: “Който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство”, Раковски ще има абсолютно същото прозрение:

„За коги чакаме, на кого се надеваме или не знаем, че ако чужда сила ни освободи, тя за нея си ще ни освободи, а не за нас. До кога да не премахнем от главите си този летаргически сън и като се събудим, да обърнем всичкото си внимание на освобождението на отечеството си.”

В годините на Раковски голямата национална борба е “народно освестяване”. Елитите на българския народ са призвани да се преборят с процеса на гърцизация, който тече по онова време и е изобличен в Историята на Паисий. Тук вижда Раковски своето място – като котленец и като българин. Когато почти в цяла България народният дух угасва,

тъкмо котленци повеждат борбата срещу гръкоманството

Георги Стойков Раковски е роден през 1821 г. в Котел в семейството на Стойко Папазоглу (Папазов) и Руска Мамарчова. Баща му е много богат, през 40-те г. на 19-и век разполага с около “милион гроша”. Началното си образование получава при прочутия учител Райно Попович в Карлово.

През 1837 г. баща му го записва в гръцкото училище в Куручешме, Истанбул. Там общува с изтъкнати възрожденци като Сава Доброплодни, Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. От тези ранни години съзнателно избира пътя на революцията. Това го отделя от близките му приятели и съмишленици (особено Иларион Макариополски), които считат, че за свободата не бива да се воюва с оръжие в ръка. В този смисъл Раковски изпреварва времето си, защото пръв оценява националната революция като единствен достоен път към независимата българска държава.

Заради участието си в Браилския бунт от 1842 г. Раковски е осъден на смърт от османското правителство. Негови влиятелни познати гърци го спасяват и той заминава за Марсилия. Желанието му след това да учи право в Париж не се осъществява. Принуден е да напусне Франция и да се върне в родния град.

Приел идеите на революцията, Георги Раковски се сблъсква идейно

с местни котленски чорбаджии, известни с консерватизма си. Двамата с баща му са злепоставени от чорбаджиите и са осъдени на затвор в Истанбул.

Те лежат около три години между 1845 и 1848-а в строг тъмничен режим и оковани. От 1845 г. се подписва като Раковски, от времето, което прекарва в затвора в Цариград. Преди това се подвизава с имената Георги Македон и Сава Папазов. Тежките условия обаче никак не сломяват борческия му дух.

След излизане от затвора се занимава известно време с просветителска дейност и някои авантюристични стопански начинания. Апогеят в идейното му развитие, а и българското националноосвободително движение до 60-те г. на 19-и в. е организирането на българска революционна армия, действаща на сръбска територия – Първата българска легия от 1862 г. В легията българите се каляват в бой с редовна турска армия,

издигайки свои политически искания

Според специалистите действията на Раковски най-ясно осмислят българското национално движение. Той е неговият първи водач. От въоръжена борба на отделни хайдушки чети, действащи често с бандитски подбуди, оглавявано от Раковски, движението става всенародно, национално и българско. Борбата му е национална борба срещу чуждите потисници.

След като отношенията между Сърбия и Османската империя се нормализират, легията на Раковски е разтурена. Твърди се, че това показва слабостите в плана на революционера. Специалистите намират, че основната му заблуда идва в подценяването на вътрешния фактор на революцията – организиране на местни революционни комитети. Нещо, с което Левски по-късно, през 70-те, се занимава и за което заплаща с живота си.

Раковски, без да желае, прави освобождението ни прекалено зависимо от външните фактори и чуждите държави. Но трябва да му се прости това: то е заради прекалената любов към народа. Той е уверен, че стига малка българска войска да дойде от чужбина – народът със стотици хиляди ще се надигне и ще отхвърли чуждата власт. Тази наивност следва да му се прости, предвид младостта и романтичната натура.

След разтурването на Легията, Раковски продължава да търси различни начини за реализация на идеите си. През 1867 г. умира от туберкулоза, без да види мечтата си за свободна България осъществена.

“Ти умря. И пътят към гроба ти ням
обрасъл е вече със бурен голям,
и прахът ти гние без сълзи набожни…
Не зарасна само, герою тревожни,
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето тъмно отвори за нас!

Иван Вазов

Вижте още защо Стефан Стамболов е смятан за първия ни голям държавник на новото време