Той е роден в едно чудно красиво италианско градче, кацнало на брега на езерото Орта. Джани Родари се появява на бял свят на 23 октомври 1920 г. Момчето, което обича музиката и книгите, пораства и става учител, а след това и журналист. Светът обаче познава
Джани Родари – детския писател
Става известен, след като през 1970 г. получава наградата Андерсен – най-престижното отличие за детска литература, позната като “малката Нобелова награда”. Стиховете и приказките, а не световното отличие, разчистват място за италианеца в сърцата на малките му читатели.
“Той отдавна не е сред живите, но мисля, че веселите му стихчета, приказки и романи още живеят и дълго ще бъдат четени и обичани от децата по света”
– казва за Джани Родари българският му колега Валери Петров.
Продавач на надежда, Приключенията на Лукчо, Джелсомино в страната на лъжците, Приказки по телефона, Граматика на фантазията са само част от заглавията на книгите, които продължават да са все така четени и днес. За да ви върнем в детството, а и за да ви подарим няколко усмивки, ще ви припомним една забавна каша от приказки. Всъщност Бърканица в приказките – една от забавните истории, които счетоводителят Бианки разказва в книгата Приказки по телефона.
Бърканица в приказките
от Джани Родари
— Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
— Не, Червената!
— А, да, Червената. Майка ú я извикала и ú казала: Слушай Зелена шапчице:
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ú занесеш тази обелка от картоф.
— Не: върви при баба си да ú занесеш тази пшеничена питка.
— Добре: момиченцето отишло в гората и срешнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем?
— Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш?
— Имаш право. И Черната шапцица отговорила:
— Червената шапцица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре.
— И на сън не ú минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.
— Точно така и конят казал:
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.
