Най-големият остров в съседна Турция – Гьокчеада, е притегателно място за любителите на морските спортове. Порещите вълните със сърф или кайт условно са си разделили бреговете на това райско кътче, така че да практикуват любимия си спорт, без да си пречат едни на други.
В залива на сърфистите се чува предимно българска реч. Сега, когато ги няма руснаците, а румънците още не са дошли, край караваните и палатките се събират основно българи. А този, който не пропуска да ги поздрави с усмивка е Джани. Така галено наричат Игджан Челик.
“Всички тук сме приятели”, пояснява той на чист български език. Научил го, докато “крадял” тънкостите в уиндсърфинга. За Игджан, който е роден на Гьокчеада, този спорт бил непознат допреди 16 години.
Тогава дошли българите
Ентусиасти, които търсели възможности да порят вълните, качени на дъската, хванали платното с ръце. Бреговете на острова предоставят невероятни възможности за практикуване на този спорт от април до октомври. Тук основната тема за разговор е скоростта на вятъра и колко висока вълна ще се вдигне, за да я “яхнат”.
“От българите се научих да карам сърф, научих се да управлявам и кайт. А Влади ме научи на български”
– споделя Игджан. Години по-късно, след като усвоява тънкостите на спорта, Джани открил и свое училище по сърф. В него обучава предимно румънци и турци. Челик сърф е едно от петте училища, в които се преподава този спорт. Три са на българи, които не само са открили своето място за сърф, но и са създали традиции.
Сърфистите и каращите кайт се събират заедно само през август, когато е
традиционният фестивал в Гьокчеада
Тогава всеки показва уменията си, а победителят получава и парична награда в размер на 1000 турски лири. През останалото време всеки спазва неписаното правило за отделните брегове.
На по-малко от километър от залива, където в морето опъват платна сърфистите, могат да се видят цветните кайтове. Тяхна територия е ивицата на село Ешелек. Селището е известно и като мястото с най-много изселници от България, дошли тук през 1989 г. Тези, които избрали острова за свой дом, днес се занимават със земеделие, а отскоро и с туризъм. Кои са къщите на българските изселници? Няма начин да ги сбърка човек. На фасадата им стои табела с надпис на български: “Пансион” или “Пансион със закуска”.
Практикуващите морски спортове не лягат върху мек матрак и удобна възглавница. Те изминават 570 км (разстоянието от София до острова б.а.), за да усетят вятъра в платната и скоростта, която развиват, качени на дъската. Обикновено компаниите са от по двама до четирима мъже, избягали от натовареното си ежеднение с единствена цел – да прекарат колкото е възможно повече време, пързаляйки се с вятъра.
Затова предпочитат да опънат
палатка край морския бряг
или да спят в каравана. С изключение на пансионите, хотели в района на местата за каране на сърф и кайт няма. Те се намират на около 20-30 километра. За спортистите с двуседмичен отпуск обаче, време за губене няма. Пък и те са тук, не заради топлата закуска, а заради усещанете за свобода, което този спорт им дава.
Вижте още: Българин е сред световните топ дизайнери на сърф облекло
Разговаряш ли с практикуващи сърф и кайт трудно ще се ориентираш в тънкостите на спорта. Едните твърдят, че управляването на кайт е по-сложно в началото. Други, че първите стъпки в уиндсърфинга са по-лесни. Сигурно и едните, и другите са прави. Това обаче, което обединява двата спорта са сходното оборудване (дъски и платна) и най-важното условие – да има силен вятър и висока вълна.
Едва ли всички, прекосили половин България, част от Турция и прекарали час и 15 минути на борда на ферибота, който отвежда местни и гости на острова, знаят, че освен с училищата за сърф и кайт,
Гьокчеада е известен с още две неща
– със зехтина и с родния дом на вселенския патриарх Вартоломей. По ирония на съдбата или не, и двете се намират в село Зейтинли. Туристите, стигнали до това малко селище, не могат да си тръгнат без да опитат турско кафе, за което местният кафеджия твърди, че е солунско, да си купят сладко или зехтин.
В началото на селото е най-старата църква, която носи името на Свети Георги, но отваря врати рядко. За разлика от нея обаче, в сградата до храма отскоро е разкрито училище, в което се обучават 6 деца. Освен основните предмети, турски и гръцки, те учат и английски език. А тяхното образование е изцяло за сметка на Гърция.
Някога Гьокчеада е бил гръцки остров
Сега той е в пределите на Турция и е част от област Чанаккале. Островът е разположен срещу Галиполския полуостров на север от входа на Дарданелите. Имброс (на гръцки език) и съседният по-малък остров Тенедос са единствените големи егейски острови, които остават в рамките на Турция след разпада на Османската империя.
Островът е 31 км дълъг и 13 км широк и има население от около 8 хил. души, които се препитават основно от туризъм и риболов. Населението е предимно турско, но тук живеят все още и около 250 гърци.
Въпреки че гърците са малцинство, тук често звучи музика, която е типична за таверните в южната ни съседка. И докато отпивате от чашата с йени ръкъ (турска ракия) няма начин да не чуете:
“Наздраве!”
Все пак българите са открили острова за практикуване на морски спортове. И когато падне здрач всички се събират около масата, за да обсъдят как е минал денят и не крият надеждата си, че утрото ще им донесе повече сила на вятъра, за да се пързалят по вълните.
*Уиндсърфинг (windsurfing) в превод от английски означава “пързаляне с вятър”
