С благия си глас, топлия си поглед и непринудена усмивка Горан Брегович прилича на един обикновен мил човек. Това, което го отличава от останалите обикновени човеци, освен белия му костюм в стил цигански барон и любимата му синя китара, е необикновеният му музикален талант.
Брегата, както го наричат, е от онези хора, докоснати от Бога. А създаденото от него докосва всички. От сърбина в някоя долнопробна провинциална кръчма из бивша Югославия до ценителя изкуствовед и половин милионната публика на някой рафиниран европейски фестивал.
Музиката на Брегович
Тя е като нетрадиционна балканска манджа. В нея има характерни вкусове от босненската, сръбската, гръцката, българската и хърватската музикална кухня. Към тях са привнесени малко танго, изтънчени класически аромати, рок на вкус, настроение, напомнящо пънк. Към това добавете някои тайни съставки и щипка или шепа цигански ритми. Звучи като пълен хаос и импровизация, но всяка съставка е поставена, навярно дори без теглилка, в съвършена пропорция!
Като всичко друго, и това музикално гурме, което днес е творчеството му, има своята предистория. Тя започва от раждането на Брегович и, за щастие, все още продължава да се твори.
Историята
Музикалните експерименти на Брегович започват още от детските му години с главно действащо лице цигулката. След като става ясно, че е не само “лишен от талант”, но и “мързелив”, той е отстранен от музикалното училище. Няколко години по-късно експериментът продължава – този път с китара и частен учител. Като тийнейджър иска да учи в художествената гимназия. Майка му не е много въодушевена от тази идея и
Брегович отива в транспортно училище
Това, което успява да си издейства в замяна, е да си пусне дълга коса. Все пак той не изпълва докрай своята част от обещанието и напуска техникума, за да се премести в гимназията.
Косата, обаче, си запазва. Тя и китарата му предопределят участието в различни местни рокбанди през следващите години. Освен това, свири фолк в кръчма, продава вестници и работи в строителството. Докато не основава култовата за Югославия, а и за Балканите – група Биело Дугме. Тогава става истинска рок звезда и следващите 15 години се радва на сладкия живот на музикант, който не само вече няма нужда от допълнителна работа, но и има безброй почитатели.
През този период създава незабравима музика за филми като Циганско време, Аризонска мечта, Ъндърграунд и още десетки саундтраци, придобили световна популярност.
И после отново се завръща на сцената и вдига концерти като за последно. Разбира се, той отдавна е безумно богат и известен. А и разточителен… но на него можем да му го простим. Защото все още изглежда като обикновен босненец и все още е близо до хората, за които твори.
Оркестърът
Едва ли някой от неговите почитатели се чуди, защо оркестърът му се нарича Оркестър за сватби и погребения. С музиката и присъствието си те въздействат толкова силно на емоциите, че те карат да настръхваш от чиста радост или от дълбока тъга. Първоначално Брегович използва това име с чувство за хумор. След като вижда колко добре им пасва, то се превръща в официално. Историята, която стои зад тази хрумка, обаче, е от
времето на Балканските войни
и Първата световна война. Тогава липсата на музиканти за военните духови оркестри довело до гениалната, типично по балкански идея маршовете да се изпълняват от цигани като най-бързо прихващащи. Те пък, типично по цигански, използвали дадените им с военна цел инструменти, за да свирят по сватби и погребения.
Брегович твърди, че и до днес този тип оркестри използват инструменти, които колкото и да настройваш, винаги са малко извън ритъм. И в това се състои част от чара им, а също, че и някои от неговите музиканти продължават да свирят на подобни събития и до днес.
Езикът
Ние родените преди 90-те изпитваме особено чувство към “српско”-то, защото го познаваме от онова време, когато звучеше от автобуси, кафенета и апартаменти. И макар вече да ни действа носталгично, неприятният спомен в повечето случаи надделява. Но езикът (в различните му модификации) сам по себе си съвсем не е лош. Заради Брегович дори си заслужава да поназнайваш малко сръбски, сърбо-хърватски, босненски… Или поне трънско наречие и десетина думи на цигански, защото са ключови, както немският при Рамщайн.
[Вижте още – Бой, стригане и сръбска музика]
Да вземем емблематичната песен на Биело Дугме Ružica si bila /Беше роза/. На почти всички разпространени езици rose, rosa или роза звучи сладникаво и изтъркано, но виж ružica е съвсем друго. И колко чар и сантимент крие всяка дума, особено за нас като имащи сходен език…
Letjele su noćas, Летяха снощи,
Iznad moga krova, над покрива ми,
Letjele su ptice, летяха птици,
Selice! Прелетни!
A ja sam sanjao А аз сънувах
Tvoja koljena твоите колене
I tvoje poljpće. И твоите целувки
Не по-лошо му се получава и на испански, италиански, полски, гръцки и английски. Но дори да не знаеш никой от тях ще се разберете, защото по негови думи той говори майчиния език на света, който всички разбират и това е музиката!
Вдъхновението
Брегович споделя, че не очаква специално вдъхновение от изгревите или залезите. Не го търси в опиянението от виното или любовта, в разочарованието или отхвърлянето. Той просто работи осем часа на ден. А на въпроса каква музика слуша, веднъж отговаря шеговито: Никаква. Абсолютно никаква.
И добавя: “Като стар гинеколог съм – когато се прибера, спирам да работя.” А друг път казва, че музикалните му предпочитания се колебаят между Арво Перт – естонски композитор на класическа и църковна музика и Нусрат Фатех Али Хан – пакистански музикант, изпълнител на Суфи музика.
Вижте още: Сбогом, съвест! Това е Гуча
И двете са странни, некомерсиални и нелесни за определяне, че и за слушане и взети заедно звучат като метафора за крайностите. Какво точно обича Брегович не е съвсем ясно. Сигурно е, обаче, че каквото и да слуша, успява да го преживее и пречупи по такъв начин, че ние да слушаме него. И да искаме да го слушаме още и още…
Брегович – “always that man” с Ойген Хютц от Гогол Бордело:
Колаборациите
В каквото и да обвиним Брегович, със сигурност няма как да го наречем тесногръд или скучен. Списъкът му с колаборации също доказва това. В него са имена като Иги Поп /Аризонска мечта/, Цезария Евора /Ънърграунд/, Офра Хаза /Кралица Марго/, Кая от Полша, Скот Уолкър. В него са и реализираните проекти с изпълнители от различни религии като Амина, Дана Интернешънъл и Васка Янковска, проектът Толерантно сърце и още десетки, заредени не само с блаженство и настроение, но и с послание.
За щастието
“Всеки си има неговия начин. Едни стрелят във въздуха, пият бутилка вино за 1 хил. евро или подаряват пръстен от станиол. Е, аз обличам този тъп костюм, пия чаша уиски и се обграждам от хора, които ме радват.”
Кражбите
В тази връзка често го обвиняват в музикални кражби – на фолклор и музикални фрази. Но дори като крадец Брегата си остава честен човек, защото си признава. Казва, че правенето на музика не е морална работа. Крадеш от традицията, а след това оставяш нещо след себе си, което да бъде откраднато.
Посланието
Той е от онези творци, които държат на посланието. Призовава за мир. С музиката, която създава, обединява християни, евреи и мюсюлмани, босненци и сърби, балканци и европейци. Спомага за съхраняването и разпространението на малки култури като циганската. Късметлия съм, казва той, че музиката ми позволява да направя неща, които политиците не могат.
За концертите
“Ако ме питате какво искам да правя в девет вечерта, бих ви отговорил, че искам да свиря с бандата си на сцената, защото се забавлявам – щастлив съм да свиря с тях. Свиренето е купон.”
Ако питат мен какво ми се прави в девет вечерта, то отговорът ми би бил да съм на концерт на Брегович. Но тъй като засега не се очертава, ще се задоволя да приготвя вечерята под звуците на Kalashnikov, ще си взема дажбата сантимент с Ruzica, ще пия чаша вино и ще се отдам на размисли за живота с In the death car, а накрая ще релаксирам с Ausencia. А когато той и оркестърът му решат отново да се отбият в България, първа ще си купя билет!
