Я ю яя! А вие не говорите ли трънски?

На път за един от най-красивите райони на България, ждрелото на река Ерма при град Трън, туристите винаги спират, за да се позабавляват при една табела с изречения на трънски. Уж е български диалект, но ако не си родом от Трън, фразите ти звучат като от някакъв таен говор, който може да разбере само дълбоко посветен. Класическият пример е

Я ю яя

Да, това не е просто струпване на гласни, а цяло изречение, което означава “Аз я яздих” (кобилата). А сега искам да ви попитам как точно произнесохте на трънски “яздих” (яя)? Предполагам, с ударение на първото “я”. Само че така казана, думата е в сегашно време, единствено число, 3-то лице – или “Аз я язди”. Тоест не познахте!

А в минало свършено време, единствено число, 1-во лице на глагола, ударението пада на второто “я” – или “Я ю яя̀”. Още по-сложен и направо уникален е глаголът в минало несвършено време, множествено число, 3-то лице – я̀яею (яздеха). Това ступване на толкова гласни в една дума няма аналог в нито един диалект, нито в книжовния ни език, твърди Асен Младенов. Той е автор на един колосален и много ценен труд – речник на регионалния говор  Трънските думи.

Не го спира това, че по образование не е филолог, а инженер, и години наред е работил като началник отдел Автоматизация на производството в предприятието Стомана, гр. Перник.

Още през 80-те години на ХХ век Младенов решава

да събере думи от така интересния трънски диалект

в речник. Насърчава го и самият Йордан Радичков, който навремето му казва: “Това не трябва да се губи. Щом си решил, действай!”.

“Смятам, че в трънския диалект има много красиви, изпълнени с много точно съдържание думи със силна и дълбока звучност. Аз съм трънчанин. В родословното ми дърво има девет поколения трънчани от 1770 г. до днес. Така в нашата фамилия този звучен и хубав диалект се предава от поколение на поколение”

– разказва в интервю за Lifebites.bg Асен Младенов.

В речника си той включва много думи, които е чувал още от детството си, при общуването с бабите си. Но това не му се вижда достатъчно:

“По-късно обиколих всички трънски села, разговарях с всички по-възрастни хора – 80-90-годишни. Така събрах основния материал. После реших да направя нещо по-академично и тръгнах по библиотеките – Народната, пернишките.

Прегледах всички етимологични справочници, речниците, издадени от времето на Найден Геров до днес, всички книги за трънските диалекти, материали на слависти от Русия, Украйна. Обработвах събрания материал над 30 години. През 2003 г. се реших да направя подборка и да събера всичко в един тълковен речник. Но в примерите давам много фразеологизми и така се получи доста пълна картина на трънския говор”.

Освен примерите към думите, Младенов включва в труда си и много пословици и поговорки, които ни дават представа за мъдростта, натрупана в Трънския край през вековете:

Има специален раздел за благословии на трънски:

Както и за клетви на този изключителен диалект:

А също и за гатанки:

По-късно Асен Младенов решава да представи и граматиката, като я разработва паралелно с книжовния език.

“Установих, че трънската граматика е малко по-сложна, – споделя той. – Например, в литературния език имаме местоименията “аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те”. В трънския имаме “я, ти, он, онá, оно́”. Но там, където е “те” за множествено число, в трънския има разклонения. За женски род е “онѐ”, за мъжки род “онѝ”, за децата “онá”. Това се отразява и върху прилагателните. Доста сложно беше разработването на класификацията. В това отношение много ми помогнаха трудовете на диалектолога проф. Стойко Стойков”.

Ако още не сте се убедили в необходимостта от разработването на отделна граматика за трънския говор, ми се иска да ви дам един пример, който извадих от речника на Асен Младенов – с миналото несвършено време на спомагателния глагол “съм”:

Я тѐе. Ти тѐше. Он тѐше. Ние тѐемо. Вие тѐесте. Онѝ тѐю.

След това отклонение с Асен Младенов продължаваме да си говорим за това как е работил над съставянето на речника:

“Има един трънчанин от по-старо време, който също е събирал трънски думи. Работил е много старателно, но събраното е останало на листчета. Когато се изчерпа второто издание на речника ми и започнах работа над третото, отидох в Историческия музей и намерих тези записки. Голяма част от думите се повтаряха с тези, които вече бях включил в моя речник, но благодарение на труда на този човек съм добавил още 100-200 думи – разказва Младенов. – В третото издание, за да стане по-пълно и разбираемо, освен примери, реших да включа и по-обширни текстове”.

Той включва преводите на трънски на класически приказки, като тези на Шарл Перо – Мачък у чижме (Котаракът в чизми), Братя Грим – Вукът и седъмте ярища (Вълкът и седемте козлета), разказа на Елин Пелин Пръвиът снег (Първи сняг).

Питам Асен Младенов кой език е по-богат – българският или трънският, а той се смее:

“Българският език си е български език. Обаче трънският е доста мъчен”.

Замисля се, а после продължава: “Трябва да се съжалява, че много дълбоко съдържателни, красиви и звучни думи от трънския, белоградчишкия, банския, родопския, странджанския говор липсват в българския книжовен речник. Найден Геров навремето е започнал това велико дело. В своя 6-томен речник той е отбелязвал, че едни думи са от Охридско, други от Трънско, трети от Добруджа и т.н. Ако това дело беше продължено, нашият литературен език щеше да бъде много по-богат. Ще ви дам примери на думи с особено звучене, които ги няма в литературния език: “бридѝ” (подухва остър студен вятър), “звóна” (черковна камбана),  “напретѝч” ( напряко), “лѐфтер” (изискан, спретнат)”.

При звуците също се получават разлики с книжовния език. За мен самата беше много любопитно да науча, че в трънския говор напълно липсва звукът „х“ във всяко положение. Така например думата

“бълха” на трънски звучи като “буá”

а “плъх” като “пу”.

На въпроса ми, дали се е натъквал на специфични думи от Трънския край, на които му е било трудно да даде определения на български книжовен език, Асен Младенов отговаря отрицателно. Но се сеща за друг интересен случай:

“Има думи, като “слóда”, например. Тази дума в превод на книжовен език значи “сговор, съгласие, задружност, взаимност, доверие, съпричастност, приятелство, общуване“. Но го има и обратния случай. За някои думи от българския литературен език могат да се извадят по седем думи от нашия говор”.

Думата “слода”, обяснява Младенов, е възникнала още в стари времена: “Обикновено на религиозните празници, като Коледа, или Божич, както казваме ние, най-старият, дядото, казва: “Да бъде здраве и да има слода”, т.е. да има сговор в къщата”.

Освен значителните разлики с думите в книжовния език, някои думи

в различните села на региона

се произнасят по различен начин. Например думата, означаваща “късо дърво, парче от клон”, в едно село звучи като “кърпа́тък”, а в друго като “къ́рпель”. Всичко това е дадено в речника. За езиковите влияния и спецификата на трънския говор Асен Младенов обяснява:

“Според мен в по-старо време гóворите са се оформяли по региони. В трънския са се съхранили много старобългарски и славянски думи, като, например, “рукá”, “му́ка”. Тези думи днес се срещат също в сръбските и руските речници. Много трайно са се настанили и турски думи – “адаш”, “адет”. Сръбски думи има много малко. Навремето Западните покрайнини са отделени от България. Днес тази политическа граница ни разделя. Дванайсет села от трънската околия сега са в сръбско. И от двете страни на границата ние така си контактуваме – с трънския говор”.

Чуйте как звучи трънският говор в линка по-долу. Чете – Асен Младенов: 

Прочетете още… 20 забавни думи на врачански, които може би никога не сте чували