Сигурно и вие, като мен, си мислите, че да си градинар е фасулска работа. Колко му е да засадиш градина и да береш марули, домати, краставици, пипер и какви ли още не “еко” и “био” зеленчуци! Вероятно мнозина от вас, докато са похапвали вкусна домашна салата (отгледана от някой друг), са въздишали тихо как само ако имаше едно малко дворче…
Като щастлив притежател на двор обаче, ви уверявам, че от земята до чинията пътят е дълъг и труден. И най-вече изпълнен с всякакви неочаквани природни препятствия. Да засееш, посадиш и най-вече да отгледаш зарзават хич не е лесно. Независимо от това колко сме размятали мотики и лопати на село, когато сме били деца. Лично аз явно си нямам и нито един “зелен пръст”, въпреки че в миналото точно българите са били известни из цяла Европа като ненадминати градинари. Поне от тях (и от баба и дядо) съм наследила едно-единствено нещо:
Стане ли време за садене,
някаква невидима сила започва да ме привлича към земята!
И то не само напролет – живеем в най-южното кътче на континента, където целогодишно могат да виреят всякакви зеленчуци (и напастите към тях). Точно затова и нашите първите истински приключения в градината започват през октомври – месецът, в който тук могат да се посадят първите зимни и пролетни култури. Продължението е през март и април, когато се започва с летните сортове.
Ето и моите записки на пишман-градинар за началните ни и по-скоро неуспешни култивационни опити. В тях ще откриете най-вече колко много и различни са трудностите и заплахите, които дебнат постоянно земеделеца и как да береш домати хич не е даденост на природата!
Карфиол романеско
Не знам защо решихме да заложим на този екстравагантен, но красив вид карфиол, с който се снабдихме под формата на разсад. Карфиолът расте доста бурно и за наша радост съвсем скоро си имахме огромни туфи зелеви листа, които продължаваха да избуяват.
Всичко вървеше чудесно, а децата изведнъж започнаха често се опитват да ловят едни красиви бели пеперуди в градината. Аз също им се радвах, докато един ден не забелязах странни дупки и малки жълти петънца по красивия ми карфиол… Оттук насетне битката беше неравна. Очевидно ни беше нападнала бялата зелева пеперуда. Тя снася яйцата си по листата, от които после се раждат ларви, които буквално ги огризват до кост (т.е. остават само жилите).
Въпреки всичките ни опити да премахваме яйцата и гъсеничките, те някак успяха да се размножат точно в цвета на зелето (което всъщност е карфиолът) и да го изядат до основи. Ние пък изядохме за утеха оцелелите зелеви листа. Хич не са лоши!
Моркови
Тук грешката беше на съпруга ми. Засадихме морковите от семе и поникнаха така добре, че на него като начинаещ градинар му стана жал да ги разреди (т.е. да остави по-малко покълнали растения). Каза ми уверено, че те сами щели да се разредят с естествен подбор. Е, поразредиха се, но не достатъчно. А и зимата се падна доста суха, така че нашите моркови не успяха да пораснат кой знае колко много въпреки усиленото поливане.
Напролет оскубахме цяла огромна тава… истински бейби морковчета (не тези от магазина, които са просто изрезки от големи моркови). След половин ден чистене и миене се оказа, че реколтата ни вероятно не достига и два килограма. Но пък бяха вкусни!
А ако бяхме засадили моркови тази зима, която беше много дъждовна, вероятно щяхме да имаме по-голям успех. Но това също са рисковете на всеки градинар…
Марули
Като цяло марули се садят и се гледат лесно от разсад, трябва им само много поливане (или дъжд). През миналата зима, която беше много топла, не станаха особено големи, но тазгодишната дъждовна зима се оказа истински рай за марулите. И за нас – с месеци ръфахме почти всеки ден домашна “био” салата, която наистина няма нищо общо с тази от магазина.
Единственият враг на марулите са охлювите във всичките им форми, които може да изядат дори корените им. Птичките също ще обичат да похапват от вашите салати, но ако не са цяло ято, ще остане и за вас! Пак ще засадим и догодина.
Чесън
Чесън също се сади страшно лесно и за щастие не изисква почти никакви грижи. Може да сложите скилидки чесън в земята през зимата, за да имате пресен чесън напролет и стар чесън през лятото. Разбира се, ако нямате деца, които да пристигнат при вас с букет от “онези миризливи тревички, които са поникнали ей там!“. Както стана ясно, първата ни реколта чесън беше по-скоро неуспешна. Втората оцеля от набезите на децата и успяхме да изкараме и множество “главички” чесън. Наистина, значително по-малък по размер от гигантите в магазина, но пък лют!
Тиквички
Тиквичките са вероятно един от най-благодатните за отглеждане зеленчуци, може да ги завъдите дори в катерещ се вариант, за който не трябва много място. Растат чудесно и от семе, раждат постоянно и в огромно количество. С 4-5 корена на едно 4-членно семейство може буквално да му писне от тиквички. Когато ви омръзне от тях може дори да си позволите да им оберете цветовете и да ги приготвите панирани и дори пълнени – стават чудесни.
Ще се изненадате и колко бързо растат – една тиквичка-бебе в рамките на 3-4 дни вече е готова за бране, а ако случайно я забравите, ще се окажете с тиквичка-гигант!
Всичко щеше да бъде прекрасно, ако неочаквано по листата на нашите строго “био” и с нищо непръскани тиквички, не се бяха появили досадни бели петна.
Оказа се, че ни е споходила маната. Самата дума вече подсказва нещо страшно. Според мен, който я е измислил е имал превдид, че хване ли го нещо маната, то направо трябва да го мАнеш! Късахме листа, пръскахме с прясно мляко с вода, с оцет и сода и дори със син камък и сяра, с надеждата да преборим гъбичките-гадинки, но без успех. Добре, че вече ни беше почти писнало от тиквички. За тази година ще знам, че пръскането трябва да започне профилактично, а не след появата на болестта. Да видим…
Домати
Доматите посадихме от готов разсад – чери доматчета, биволско сърце и домати на грозд. Според всички очаквания трябваше при нашия климат те да виреят просто чудесно. Разбира се, с малко повече поливане. И наистина съвсем скоро си имахме няколко огромни домата, пълни с плод и цвят.
Особено продуктивен се оказа доматът чери, от който така и не успяхме да съберем няколко плода наведнъж, тъй като веднага ги изяждаха децата. Но пък си отгледахме 700-грама екземпляр биволско сърце. Тъкмо вече крояхме планове как ще имаме домати и за буркани, когато и тях ги нападна маната. Не знам дали беше черната, картофената или брашнената, но листата и цветовете им започнаха да съхнат… Въпреки усърдните ни грижи и упорството, до края на сезона успяхме да наберем само още няколко домата.
Според местните, всичките тези болести се дължат на индустриалните семена. За тази година си засадихме разсад от семе, донесено от България, който поникна чудесно, но ни споходиха други напасти. Първо една буря успя да прекърши част от вече посадените корени домати. А след това всяка нощ незнайна животинка започна да прегризва стъбълцата на растенията, едно по едно… Засега сме набедили таралежа, който няколко пъти сме срещали в двора. Но дори и да не е той, равносметката е, че от 20 корена домати до момента са оцелели само 5-6. Дано поне с тях имаме по-голям успех!
Вижте още 15 любопитни факта за доматите
Чушки
Че пипер не се сади и не се гледа лесно, е вече пределно ясно и от песента Дилмано, Дилберо. Детските ми спомени са изпълнени с фрази от типа на “И тази година ми се разболя пиперът” и “Нещо му стана на пипера“. Точно затова досега не сме се захващали със сериозно отглеждане на чушки, но пък природата реши да ни опровергае! Сякаш за да ни покаже колко незначителни са нашите усилия и колко е велика в капризите си тя.
Пиперът поникна сам в саксията на един лимон, който бях поливала есента с вода, в която бях чистила… чушки! Оставен напълно на самотек, той успя да израсте, да цъфне и да върже и напролет си имах една голяма чушка под лимона. Все си мисля, че ако бяхме полагали специални грижи за нея, сигурно въобще нямаше да оцелее. Потвърждава го и фактът, че от две години вече се опитваме за завъдим без успех поне едни люти чушлета. Но както казах,
да си градинар е напълно непредвидима работа
Затова следващия път, когато се оплаквате от високите цени на “био” плодовете и зеленчуците, помислете колко трудоемко и зависещо от безброй външни фактори е отглеждането им.
В моите записки не присъстват поливането, копаенето, чистенето от плевели, торенето… Все неща, които изпълват ежедневието на всеки един земеделец, понякога дори пренебрежително наричан “селянин”. Всъщност, точно тези хора знаят много повече от нас, градските чеда, за онази висша, вълшебна и непредвидима наука, наречена “природа”. Която се учи само на полето и с мотиката в ръка.
А ние, като пишман-градинари, приемаме съвети всякакви!
