Грешките, които превръщат речта в бягане с препятствия

С чашата чай за старт на деня се ровя из мрежата и попадам на следната интересна новина, която ме кара да се замисля за грешките, допускани от мнозина от нас:

“Група български алпинисти организират експедиция в Перуанските Анди с цел изкачване на върхове в планината Коордилера Бланка, между които е връх Алпамайо, който е смятан за един от най-красивите планински хребети на Земята. Коордилера Бланка е част от веригата на най-дългата и висока планина на континента Южна Америка. Планината се намира близо до екватора”.

Вие знаете ли къде се намира “планината Коордилера Бланка”? Не, съвсем не е близо до екватора, а някъде из проспаните часове по география. Оттам съзнанието свързва непознатото с нещо познато и… ето ти една от грешките, за които вече споменах! Перуанската Кордилера Бланка е изписана “Коордилера” като “координирам”, “координати” или кой знае какво.

Вижте още… 35 думи, чийто правопис грешим често

Едно време по-необразованите хора казваха на полилея “полюлей”, защото се полюшва, а на поликлиниката “полуклиника”, защото е като болница, но не оставаш там с преспиване. Тъжното е, че днес, за разлика от онези симпатични времена, живеем насред информационен океан и, стига да искаме, винаги можем да направим езикова справка. Стига да искаме!

За да пишем и говорим грамотно и да си спестяваме грешките

които ни дебнат във всяко изречение, не трябва с нокти и зъби да отстояваме собствените си виждания относно граматическите правила и значения на думите. Просто трябва да носим в себе си здравословна доза съмнение и любознателност, а при употреба на по-рядко използвани чуждици да проверяваме техния смисъл и правилно изписване. Примери за неправилна употреба на чуждици има множество.

Особено често това се случва с юридическата лексика, използвана от лаици. Такива са двойките:

и

При тяхната употреба значенията им често се разменят и това води до обърквания. При други двойки думи поради незнание смисълът им се приравнява.

Забавна е понякога подмяната на думи поради асоциативните им връзки: “От днес България осъмна с нова валута. Отпечатани са сто лева”. В този пример, който привежда Мариян Петров в статия в Liternet, думата “валута” подменя “банкнота”.

Замени на една дума с друга неподходяща, за съжаление, се случват не само при чуждиците. Любим пример в това отношение ми е

Ето едно заглавие във вестник:

“Божидар Данев: Регистър на некоректните работодатели е безмислен”

Изписвайки заглавието, журналистът е заменил думата “безсмислен” (който няма смисъл) с “безмислен” (който не проявява мисъл, не разсъждава), въпреки че е пределно ясно, че едната дума идва от “смисъл”, а другата от “мисъл”.

Много от грешките в речта ни се дължат и на използването на остарели думи, които за нас вече са изгубили своето значение. Например:

Понякога обаче вместо него се казва “имах си аз”. В дискусия на тема “Има си хас vs. Имах си аз. Кое е правилното?” в Интернет форум задалият въпроса обяснява (запазен е оригиналният текст от форума):

“Аз използвам първото и ми е много сме6но някой като го каже по-вторият начин, но напоследак много почнах да го чувам и ми стана интересно какво мислят други хора…”

В коментар отдолу четем “обяснение”:

“Има си хас е бързото изговаряне на имах си аз и означава : как ли пък не!!!! или изразява съмнение в изказаното от другия събеседник и учудването му….!!! единствената разлика между двата израза е бързината на изговарянето им… пишат се и двете…”

Както повечето от нас знаят обаче,

изразът “има си хас” означава “хубава работа, виж ти, възможно ли е”

Някои от грешките, които допускаме, са в резултат на промените в езиковите норми. Например, в Българския тълковен речник от 1994 г. думата “именик” изобщо не съществува, но има две думи-омоними “именник” – едната със значенията “формуляр, в който дадено лице вписва основни данни за себе си” и “списък на имена”, другата – “човек на имения си ден”. В речника от 2012 г. вече имаме “именик” (човек на имения си ден) и “именник” (текст, съдържащ имена). Поради тази причина нерядко думата, означаваща “човек на имения си ден”, се изписва с -нн-, т.е. грешно.

Иска ми се също така да се спра на

Съвсем пресен пример ни дава трагичният случай Скрипал – опитът за отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря. Тъй като повечето българи твърдят, че са на “ти” с руския, не би било сложно да се направи сверка с руски източник. Въпреки това една-две седмици фамилията на агента се колебаеше по медиите между Скри́пал (под влияние на английския) и Скрипа́л (както е в оригинала), като се стигаше дори до абсурда в едно изречение да се използват и двете форми.

Има и случаи на грешни ударения, които в нашия език са се превърнали в норма. Такива са случаите с имената на

и

Голяма част от тези погрешни езикови практики лесно могат да бъдат избегнати, ако, в случай на съмнение, веднага правим необходимата ни справка в надеждни източници, които са на наше разположение в Интернет. Ако вие се сещате за други фрапантни или просто забавни примери за неправилна употреба на думите, ще се радваме да ги споделите с нас – като коментар под този текст или на нашата Фейсбук страница.

Прочетете още… Чуждите думи, които изместиха българските