Светият дявол: Житейската история на Григорий Распутин

Историята на Григорий Распутин е история за превратностите на живота и за това, че не всичко ни е предопределено по рождение. Че ако прекалено разхищаваме енергията си, щастливите звезди понякога също се изтощават и угасват. Това е историята на обикновеното селско момче, син на кочияш, прието триумфално в царския двор, която, уви, не свършва с щастлив край.

Противоречивата личност на Григорий Распутин

поражда множество спорове и го обгръща в ореола на мистиката. Наричат го вълшебник, магьосник, сектант, рушител и спасител на Отечеството, неграмотен и недодялан селянин, светец, дявол, та дори “свят дявол“. Изобщо – доктор Джекил и мистър Хайд на 20-и век.

Фамилията му по рождение е Нових, но по-късно става известен като Распутин (от руското “распутник” – развратник, разпуснат човек, или от “распутье” – кръстопът). Съвременниците му го описват като небрежно облечен нервен човек. Но в същото време подчертават, че имал магнетичен поглед, силно енергийно поле и невероятна лечителска и пророческа дарба.

“Петербург ще се покрие с мрак. Когато името му бъде променено, тогава империята ще свърши.”

Така, например, Григорий Распутин

предсказва революцията в Русия

Около снажния, висок 193 см недодялан селянин, постоянно кръжaли тълпи омагьосани от погледа, гласа и физическата му мощ знатни жени-поклоннички, готови да целуват ботушите му. Той бил женен за селянката Прасковия, от която имал три деца.

Великата княгиня Олга, сестрата на последния руски цар Николай Втори пише за Распутин: “Променяше се като хамелеон”. Днес изследователите определят загадъчния монах като човек изключително интелигентен и оригинален, притежаващ голяма духовна сила. Руският историк Александър Боханов казва, че загадката се поражда от това, че хората всъщност не обсъждат реалния човек, а някакъв митологичен образ, пречупен през призмата на собственото си възприятие за света.

Григорий Распутин се ражда на 21 януари (по нов стил) 1869 г. в село Покровское, в днешната Тюменска област в Русия. И с няколко седмици не доживява до деня, в който би отбелязал 48-ия си рожден ден. Той е четвъртото и единствено оцеляло дете на родителите си, останалите им рожби измират от различни болести. Григорий също расте болнав, изолира се от връстниците си и се обръща към религията.

Неграмотен е, но учи молитвите наизуст

На младини много странства, обикаля светите места. На 18 г. отива за първи път на поклонение до важния за него Верхотурски манастир (в Сибир, северно от Екатеринбург), после стига до Атон и Йерусалим. По време на тези обиколки си създава много контакти в храмове и манастири из цяла Русия и извън страната.

На 28-годишна възраст преживява духовното си прераждане в същия Верхотурски манастир. Самопровъзгласява се за лечител и светец и се захваща да лекува хората, които вярват, че е способен да прави чудеса.

Славата му на пророк и целител му отваря вратата към царския дом на Николай Втори и съпругата му. Това се случва през 1905 г., когато там го въвежда духовникът на царското семейство архиепископ Теофан.

Синът на Николай Втори – Алексей

страда от хемофилия. Задачата на Распутин е да облекчи страданията му.

И наистина с молитви и хипноза Григорий сякаш действително успявал да облекчи страданията на царския син. Царица Александра Фьодоровна, като обичаща майка, го боготворяла за това. Близката връзка между двамата и това, че тя постоянно се вслушвала в него, породила мита, че между тях е имало любовна връзка. Самата Александра, твърдят историците, смятала Распутин за божи човек, светец.

Распутин поддържал близка връзка и с царя, което се обяснява и с това, че периодът, в който двамата се запознават, бил много сложен за Николай Втори. В страната в подем били революционните движения, целящи свалянето му от престола. И царят часове наред беседвал с предсказателя. Има версии, че Григорий

Распутин бил главен съветник

на Николай Втори, че по негова воля царят назначавал и свалял хора от високи постове, разкривал на царската особа тайните помисли на близкото му обкръжение.

През 1907 г. църквата обвинява Распутин, че проповядва сектантство и че с действията си преследва користни цели. Лечителят временно напуска града на река Нева. По това време – през 1907 и 1915 г., на бял свят излизат две негови книги – Житие на опитния странник и Мои мисли и размишления.

За истинската личност на Распутин съществува интересно свидетелство, документирано в тогавашното списание Огонёк. През 1914 г. в Тюмен, неговия роден край, стават големи наводнения. Григорий помага на пострадалите с каквото може – финансово и организационно.

Според свидетелствата на едни самопровъзгласилият се за светия монах бил алкохолик и женкар. Според други – истински аскет, в жилището си имал само най-необходимото, не близвал водка, а любимото му питие било мадейра. Мнозина убеждавали Николай Втори, че

Григорий Распутин е просто един развратен лъжец

Но самият лечител винаги успявал да убеди императора, че това са долни лъжи, плод на хорската злоба и желанието на недоброжелателите да го отдалечат от царското семейство. Когато докладвали на царя, че монахът посещавал вертепи, той отговарял, че “светият човек” дори там проповядвал Евангелието. Всъщност, Николай Втори не виждал най-важното – че заради отношенията си с човек като Распутин губи авторитета си.

Историкът Едуард Радзински отбелязва, че тогавашният елит не знаел за заболяването на императорския син и по никакъв начин не можел да си обясни близостта между мърлявия слабограмотен селянин и царското семейство. Те възприемали появата на селянина във висшите кръгове като символ на “тъмните сили”, които водели страната към гибел. Битувало мнението, че

светецът-дявол оказва влияние

при вземането на някои от политическите решения на руския цар. В края на 1916 г. в очите на обществото Распутин и императрицата били главните виновници за несполучливите кадрови решения.

Михаил Родзянко, председател на III-та и IV-та Държавна дума, твърди в книгата си Крушението на империята, че “Распутин назначава и сваля министри, дава указания за външната, вътрешната и военната политика”. Има писмени свидетелства за участието на монаха в обсъжданията относно политиката. Съвременните историци обаче смятат, че влиянието му върху тогавашната руска политика било силно преувеличено. Княгиня Олга Александровна, сестрата на Николай Втори, също пише в мемоарите си:

“Доколкото добре познавах Ники, категорично мога да заявя, че Распутин нямаше никакво влияние върху него. Именно той в един момент забрани на Распутин да се появява в двореца. Именно Ники пращаше “монаха” в Сибир, при това неведнъж. Що се отнася до царицата, то “тя виждаше в него спасителя на своя син” и в края на краищата си въобрази, че “монахът“ е спасителят и на Русия.”

Така или иначе елитът на тогавашна Русия бил твърдо против присъствието на издигналия се селянин в царския двор. И логично подел борба срещу Распутин. Първи срещу него се изправили руските монархисти и националисти. Смъртоносният изстрел срещу него е наречен “първи изстрел на революцията”. Григорий Распутин загива от куршуми, изстреляни от представители на руския елит, според който клател авторитета на царската власт, а по този начин и самата държава.

Така завършва земната приказка на селянина, влязъл триумфално в царския двор, за да остане историята за светия дявол. В нея реалността и легендата завинаги ще се преплитат, давайки поводи за множество спорове в търсене на истината. Но коя е истината и доколко тя е обективна, днес можем единствено да гадаем.

Четете още… как легендарният руски монах намира края си