Какво е общото между музиката, моторите, природата, спорта и любовта, и как могат да се съчетаят всички тези неща в едно цяло – разберете сега! Днес ще ви запознаем с Мирослав Гайдарски – Мире, от група Фронтеро.
Бандата в състав Йордан Христов, Петър Еджиев, Марио Пешев, Георги Денчев и Мирослав Гайдарски изпълнява авторски парчета в различни музикални стилове – реге, ска, фънк, рок, джаз, латино и други, по един нетрадиционен начин. Тези момчета редовно свирят в Swingin Hall, 2 пъти са участвали на най-големия музикален фестивал у нас – Spirit of Burgas, а съвсем скоро Фронтеро издаде първия си авторски албум. Любопитен е фактът, че редом до китарите и барабаните в изпълненията им звучи съпровод на… акордеон. А още по-любопитното е, че младежите, имат запис на неиздавана досега авторска песен с
големия български актьор и певец Тодор Колев
която е включена в първият им албум Фронтеро 11.
Мире, с който ще си поговорим днес, е един страхотен млад човек с индивидуално отношение и разбиране, както за музиката, песните и творчеството, така и за живота като цяло. Бас китарата е най-добрият му приятел, а музиката – неговият живот. Ако сте почитатели на алтернативната музика и обичате да се забавлявате с приятели – може вече да сте го срещали на някое участие.
Повече подробности за Мире, група Фронтеро, новия им албум, живота и музиката можете да разберете сега от интервюто, което басистът даде специално за Lifebites.bg.
Здравей, Мире! С теб се познаваме от много години, но представи се накратко за хората, които се “срещат” с теб за първи път днес.
Здравейте! Инженер по електроника съм. В момента работя като ръководител на екип, който прави тестове на софтуер за автомобилна електроника. Женен съм, имам прекрасна дъщеря. Смятам музиката за много повече от хоби – през годините съм жертвал много неща заради нея, но винаги си е заслужавало. За щастие сега не ми се налага да правя жертви – всичко си върви ръка за ръка.
Иначе карам мотор. Ходим да пием кафе на 200 км, нали знаеш – не целта е цел, а пътят. В колата си изолиран, не усещаш аромати, климатизирано е, не чуваш какво се случва навън. Моторът те приближава към пътя, към природата. Усещаш прясно окосената трева, аромата на гората веднага след дъжд, чуваш реките… Играя тенис на маса – опитвам се да поддържам форма. Имам и пневматична пушка за спортна стрелба и от време на време стрелям по мишени.
Разкажи ни откога се занимаваш с музика и как тя стана неразделна част от живота ти?
С музика се занимавам от 14-годишен. Баща ми е музикант и от него се запалих. Той имаше бас китара и затова свиря на бас. През годините съм пробвал и други инструменти – китара, барабани, укулеле, но истинската ми страст е басът. Иначе, пея ужасно. Опитвал съм – не става. Може би тук е моментът да споделя, че
басът, на който свиря, съм го правил аз
Избрах композиция от дървета, за да се получи желаният звук, купих си дърводелски инструменти и запретнах ръкави. Резултатът беше супер – много често тон инженерите по студиата ме разпитват за баса и споделят, че звучи много добре. За мен най-голямата оценка е това, че аз съм доволен, но мнението на професионалистите съвсем не е без значение.
Кога и как попадна в група Фронтеро?
Във Фронтеро свиря от 2005 г., групата е създадена през 2003. Те си търсеха басист и ми се обадиха. Дадоха ми диск с техни песни, демо записи, разучих ги и се срещнахме за репетиция. Мисля, че още на първата репетиция си паснахме и така вече 10 години сме заедно.
Как съчетаваш сериозната си професия с правенето на музика, репетициите и участията?
Като включиш моторите, спорта и на първо място семейството, понякога е доста трудно, но основната причина да успявам да ги съчетавам е моята съпруга Нина. Тя ме подкрепя в моите начинания и ми е верен коректив, когато трябва да се взимат важни решения, свързани с музиката, работата и т.н. Общо взето ми помага да следвам мечтите си, за което използвам случая да ú благодаря.
Разкажи ни за първия ви албум.
По-сериозно се захванахме да издадем албум преди около 2 години. В него има и песни, записвани отдавна, но искахме албумът да представя нашето виждане за музиката през годините. Включени са 11 песни – всичките са авторски.
Музиката е забавна, весела и те кара да се усмихваш. За разнообразието допринасят и участието на много музиканти – наши приятели. Има тромпети, акордеони, пиано, мелодика… Въобще – купон. Песните, които записахме последно ги записахме в Студио 2 на Българско Национално Радио при Константин Райдовски, където успяхме да уловим атмосферата и емоцията от нашето свирене, тъй като записвахме песните всички заедно, не инструмент по инструмент.
Когато мислехме името на албума, групата беше на 11 години, също така в албума има 11 парчета. Освен това има песни на английски и български и беше голяма дилема за това на какъв език да е заглавието. Решихме да е просто “11”.
Стиловете, на които залагате – реге, ска, джаз, популярни ли са в България и имат ли много привърженици?
В нашата музика има елементи от тези и други стилове, но не се ограничаваме в стилово отношение. Аз смятам, че музиката ни е забавна, а хората обичат да се забавляват и затова сме изградили такава връзка с публиката. Всеки намира нещо за себе си.
Имаш ли си идоли сред големите световни музиканти или групи и кои са те?
Не. Смятам, че когато човек подражава на някого губи най-голямата си сила – да бъде себе си. Естествено се уча от велики музиканти и групи, но дотолкова, доколкото това ми помага да намеря себе си и моя стил.
Какво послание носят авторските ви песни и какво би искал да кажеш на младите хора в България?
Песните ни засягат теми от живота. Повечето са забавни, но има и сериозни. На много млади хора им се казва: “Животът е пред теб, ти имаш време.” Аз не съм съгласен – животът е сега и трябва да се действа. Колкото и да е млад човек, няма време за размотаване. Намираш нещо, което обичаш и се отдаваш на него. Това е много лесно да се каже и много трудно да се направи.
Имате песен с големия български актьор Тодор Колев, която ще бъде издадена в албума. Как стана възможно това и как се казва парчето?
Аз не съм имал щастието да се срещна с този велик човек – присъединих се в групата малко след записа на това парче. То се казва Почивен Ден. Иначе от групата са му дали песента да я чуе и са му разказали са своята идея. След няколко дни са направили запис в студио. По думи на другите от групата: “Изключителен професионалист. Дойде в студиото, изпя си нещата и ни пожела успех…”. За пари и дума не е ставало, просто е харесал песента и идеята и това е!
Какво ви отличава от останалите български групи?
Всеки от нас слуша различна музика и си представя музиката, която правим по различен начин. Това е повод за доста разногласия, но също така допринася за разнообразието и уникалната атмосфера, която създаваме. С
ъщо така, когато свирим кавъри, никога не ги свирим едно към едно. Свирим си ги в нашия стил. Хората чуват позната песен, но различен аранжимент. Както казах и преди малко – човек трябва намери себе си, не да се опитва да копира другите. Така например правим песен на AC/DC в нашия си стил.
[Вижте още: Electric pie – вкусното парче в българската музика]
Ако имаше вълшебна пръчка какво би променил в България?
Много пъти си мисля по този въпрос. Оказва се обаче, че не бих променил много неща. Аз харесвам България. Работил съм в Америка, Англия, Германия. В момента работя с хора от всякакви националности. Мога да кажа, че хората са еднакви навсякъде – имат едни и същи грижи и едни и същи радости. Ако все пак трябва да избера нещо, то е да се повиши стандартът на живот. Има много кадърни хора, които получават смешни пари. И пак да кажа – такива хора има навсякъде.
Има ли нещо, което никога не би изсвирил?
Ако нещо не ми харесва, не го свиря. Музиката не е само да си изсвириш нотите. Емоцията с която ги свириш е също толкова важна.
Имаш ли девиз или мото, което следваш?
Не си спомням къде го четох това мото: “Далеч стига не този, който бърза, а този, който не спира.”
Как ти и другите момчета от бандата се “надъхвате” преди участие? Имате ли си някакъв специален ритуал?
Ядем дюнери. Не се шегувам. В деня на участието никой от групата не яде от обяд, за да може да изяде повече вечерта. А ако някой е ял преди да дойде, бива разкритикуван и другите му се сърдят.
Клипът е заснет импровизирано, по време на участието на Фронтеро на Spirit of Burgas.
Още информация и подробности за Фронтеро можете да откриете на сайта, FB страницата или YouTube канала на групата.
