Те са особен вид хора, които се срещат на едно-единствено място в света – южнокорейския остров Джеджу. Наричат ги хенио – морски жени. Гмуркат се в тъмните води на океана не за удоволствие, а буквално за да извадят прехраната си. Своята и тази на семействата си.
В Южна Корея, където жените заемат равноправното си място в обществото едва през последните 30-години, към хенио мъжете изпитват респект от столетия. Заради тях жителите
на Джеджу започнали да ценят раждането на момичета
Дори и да не отиде на училище, каквото е била масовата практика в Южна Корея до 1966 г., местните са знаели, че има нещо много по-важно, което дъщеря им може да направи. Да отиде в морето. И никога да не остави близките си гладни.
Първите хенио се появили през 17-ти век. Дотогава се гмуркали мъжете. Кралят мобилизарал голяма част от тях, но продължавал да изисква от поданиците си на острова да му изпращат огромно количество миди. Жените просто нямали избор…
Момичетата ставали хенио съвсем млади – на около 10-12-годишна възраст. Освен да се гмуркат, те работели наравно и с всички останали в селата. Първо помагали в семейните ферми. След това отивали да ловят риба, раци, миди и водорасли в морето.
Гмуркали се по няколко часа на ден
Почивали на брега, където палели огньове, сушели дрехите си, делели храна и разговаряли. След това отново се връщали на полето, за да довършат работата си във фермата. Били неуморни и всеотдайни. Принципни, независими и борбени.
Те и днес са такива. И днес групи жени на Джеджу продължават да се гмуркат. Затова някои преоткриват в тях вид русалки. Черни русалки, които не пеят, а се трудят. Но днес те са застрашен вид.
“Едно време имаше 200 хенио, които ловуваха във водите”, казва 78-годишната Ким Ок Джа – една от жените, които продължават да се гмуркат в студените води около остров Джеджу.
Армията на хенио
наброява по-малко от 100 корейки – предимно жени като Ким, надхвърлили 50-те. Повечето са измрели, казва тя. Най-възрастните гмуркачки са 90-годишни.
Ким станала хенио, когато била на 13 г. Направила го е, за да оцелее. А и заради традицията. За нея влизането във водата е като излизането на полето.
“Станах хенио, за да живея. Едно време нямаше много храна”, спомня си 78-годишната гмуркачка. Независимо от възрастта си, тя все още се гмурка без никакво оборудване, както повелява традицията. Жените като нея могат да задържат въздуха си под вода по около 2-3 минути и да слизат на дълбочина до 20 метра.
За съвременната жена на този южнокорейски остров призванието хенио не е примамливо. Младите корейки днес имат далеч по-големи амбиции от това да изхранват семейството си с лов на риба и водорасли.
Затова повечето хенио са на възрастта на Ким, но продължават да изкарват прехраната си по този начин – като продават улова на ресторанти. Колкото и странно да звучи, Южна Корея е страна с висок процент бедни пенсионери, а с гмуркане жените от Джеджу успяват да си докарват сносни доходи. Важна тяхна мисия в настоящето е и да пазят океана и обитателите му. Каквито в определен смисъл са и самите те.
“От нас полза има и страната ни, и животът на всеки един. Такива като нас трябва да има. Затова ще се гмуркам, докато мога да ходя сама, ще влизам във водата и ще се грижа за семейството си”, непреклонна е 78-годишната Ким Ок Джа. Една от последните русалки на остров Джеджу. Жени, наистина достойни за уважение.
Вижте още по темета във видеото по-долу. Прочетете и за туарегите – рицарите на пустинята – силен народ, който уважава жените си, макар и да изповядва исляма.
